Летят в самолет Кличко, възрастен поп и първокласник. Както се случва - повреда в мотора на самолета, той почва да пада, а на борда трима пътници с два парашута. Станал Кличко и рекъл: - Слушайте сега, аз трябва да скоча. Аз съм най-умният, аз съм най-знаещият, аз трябва да се спася, народът има нужда от мен! Надява единия парашут и скача към народа. Попът погледнал детето и му рекъл: - Слушай, малкият. Аз съм вече твърде стар, изживял съм си живота. Твоят тепърва започва. Слагай парашута и скачай. Ученикът го прекъснал: - Виж сега, дедо попе, скачаме и двамата. Парашутите са още два. Оня най-умният надяна ученическата ми раница...
Имало едно време един човек дето искал да е*е Василиса рекрасна, но тя не искала. В отчаянието си той отишъл при един десетглав змей.
Питал първата глава как да нае*е Василиса Прекрасна и тя му отвърнала:
- Изчкаваш я докато отиде на кладенеца за вода и като се наведе туп с една тухла по главата, и я е*еш докато е топла.
Но той не искал по този начин и отишъл при другите осем глави, които казали същото. Стигнал до десетата глава и нея питал също. Тя му отвьрнала:
- Изчакваш я докато отиде на кладенеца за вода и като се наведе туп с една тухла по главата, и я е*еш докато е топла.
- Аз не искам така.
- Ами тогава слушай внимателно: През пет земи в шеста ще намериш златно клонче. По пътя ще те бият и еб*т.
Трьгнал той и по пътя го били, еб*ли го, били го, еб*ли го…
Взел клончето и на връщане го били, еб*ли го, били го, еб*ли го…
Вьрнал се. Главата му казала:
- В девет земи в десета ще намериш златно листо. По пътя ще те бият и еб*т.
Тръгнал той. Били го, еб*ли го, били го, еб*ли го…
Взел листото и на връщане го били, еб*ли го, били го, еб*ли го…
Пристигнал. Главата казала:
- В деветнайсет земи в двайста ще намериш златна ябълка. Донесеш ли нея, ще ти кажа какво да сториш за да нае*еш Василиса Прекрасна.
Тръгнал той. Били го, еб*ли го, били го, еб*ли го…
Взел ябълката и на връщане го били, еб*ли го, били го, еб*ли го…
Едвам се добрал до десетата глава. И тя започнала:
- С клончето, листото и ябълката ще направиш чай. Ще го дадеш на Василиса Прекрасна и докато го пие туп с една тухла по главата, и е*еш докато е топла…
Мърморила си една баба:
Туй сегашните млади – срама си немат. Натискат се по трамваите, цаливат се по входовете..., абе срама си немат! А едно време що беше, ей...
Чекам яз да се мръкне, па да заспат старите. Па после тихо отворим вратата, па се изсулим наповънка, па прибегнем до плето. Па Вуте – он доде от другата страна. Па я кат се обърнем и дигнем полите, па Вуте пусне потурите, па срам, срам, срам!
А то туй сегашните млади – срама си немат!