На тати генийчето Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник. Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата. Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие. Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.
Три генерала – сухопътен, военноморски и военновъздушен, си седели и обсъждали, чии войници са по-смели. Сухопътният генерал видял минаващ наблизо войник и му заповядал да застане пред движещ се танк. – Слушам! – казал войникът, и танкът го направил на ваденка. – Да! – съгласили се другите двама генерали. – Това беше смела постъпка. Морският генерал, за да не остане по-назад, заповядал на своя мичман да хване спускаща се в момента котва. – Слушам! – казал мичманът и умирайки заминал с котвата под водата. – Да! – съгласили се другите двама генерали. – Това също беше смела постъпка. Военновъздушният генерал с пълен глас заповядал на един от пилотите си да хване кацащ МиГ-27. – А ти защо не се еб*ш в г*за!!! – отвърнал му пилотът. И другите двама генерали възкликнали: – Те това беше наистина СМЕЛА постъпка!