Университет.
Лекциите са свършили. В една от аулите, зад бюрото седи и дреме стар професор. Вратата се отваря и с гръм и трясък на кофи нахлува чистачката.
Професорът /стреснато/:
- Ти ли си, ма лельо Марче?
Чистачката:
- Аз съм, професоре. Добре, че си тука, че искам да те моля за една услуга... Тоя, моят внук, ей сега ще го доведа, много ме притеснява...
Професорът:
- Какво му е на детето?
Чистачката вкарва в залата едно хлапе и продължава:
- Ами, само на седем години е, а си играе с пишката...
Професорът се обръща към хлапето и пита:
- Кво става, малък... Бил си само на седем години, а?
Момчето:
- Ъхъ!
Професорът:
- И лъскаш бастуна, а?
- Ъхъ!
Професорът /замислено/:
- Така и трябва, още ти е рано да чукаш...
Аз съм българче щастливо -
купих си апартамент!
Май стените са накриво,
но нали си е за мен!
Кредита е първа стъпка -
почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка,
ако жив си след това.
Чакаш смело кота било.
с други думи - груб строеж.
И ти става много мило,
сякаш с болка ти растеш.
После идва дограмата -
пее твоето сърце.
Кондензира по стената,
но си имаш PVC.
Ето майсторите сръчно
ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно
всички нови кривини.
После плочки, гипс-картони,
майстор нов и нов късмет -
пренарежда без фасони
уж прекрасния паркет.
Иде шкаф, след него втори -
тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори -
той е майстор, ти кретен.
И накрая, без съмнение,
си щастливец, ако ток,
след година закъснение,
има в новия ти блок...
Ех ти българче щастливо
пак си стъпило накриво.
Туй че майстор те люлее
в мрежата си и ти пее -
то е песен безобидна.
Виж кво става, рожбо свидна,
щом банкерът те налази.
Нека Господ да те пази
от горещия му дъх във къдриците ти черни!
Помислите му са скверни
и туй дето ти убива,
докат в скута му седиш,
не е на майстора теслата,
ни е кирка, ни лопата.
То е друг вид инструмент -
кредит за апартамент.
Сподели