20 причини да ми се ходи на море в България: 1. Обожавам бетон. 2. Много съм щастлив от 8-лентовата магистрала, по която стигам до морето. 3. Харесва ми плащането да започне още от катаджиите по пътя. 4. Много ме радват мутрите с коли като камиони, които карат срещу мен и ми святкат къси-дълги. 5. А ако ме претрепе пиян руснак или заспал турчин по пътя, също е едно добро начало. 6. Харесва ми да играя на Открий 100-те разлики между снимките в уеб сайта и реалната гледка пред очите ми, когато се настанявам. 7. Чувствам се баровец, като разбера, че чужденците плащат 10 пъти по-малко от мен за хотела. 8. Миризмата на ла*на от морето ме впечатлява. 9. Кафяво-жълтеникавата пяна от вълните е чудесна. 10. Обожавам да се разболявам заради мръсната вода от чревни болести и после – да повръщам с температура и разстройство – каква забава ми е. 11. Таксата на доктора е разкошна – сладур… 12. Цените в аптеката – допълнителна радост… 13. Харесва ми да плувам в ла*ната и пи*нята на другите 100-хиляди туристи. 14. Яко е майка да държи малкото си детенце над хотелския басейн да се изпишка – става ми мило. 15. Обичам миризмата на тоалетните на плажа, зимата винаги, когато мина покрай градския кенеф, си спомням за лятото. 16. Докато плувам, ми е добре, когато джетове минават край главата ми. 17. Искам да стоя прав на плажа. 18. Липсата на паркове и дървета – екстра номер 1. 19. Невероятно е, че мога да пестя от хавлия – тя е 20 на 20 сантиметра – толкова място ми се полага. 20. Чудесно е, когато местното мутре е заело целия плаж с чадъри и шезлонги.
Пердаша по улицата къмто някъде си, когато изотзадзе ме сепва едно "Алооооууу, чаровницеееей! Спри са да ти казвам- голям късмет шъ имаш, писмо шъ пулучиш..."
Хм, "чаровнице", преди ми викахте "хубавице", мамка ви ромска! Карай да върви, и така се живее... Ама много сте назад с мат`риала, бе! Сега вече друго трябва да говорите:
"Алоооуу, чаровницееей, спри са да ти казвам, имйел шъ пулучиш! Голем късмет та чака, добър пръвайдър ша намериш!
Един юзър много хубави неща ти мисли. Все та причаква в кюто, ама ти много са крийш, ма! Пусни му на чиляка... оторизейшън, стига си го мъчила с тоз рикуест! Той много та `аресва, иска да та джазка виртуално. (Виртуално ли? То така всеки може. Ама я да пробва на живо... и здраво...)
Я дай левътъ ръкъ да вида по-добре. Аууу, малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала!
Въх, много си играйш със скролера на мишката, палавницееей Немаш ли с кво друго да си играйш, ма?
Тука виждам голем трафик от един сайт с много хиксчета... Ама си ъпдейтвай антивирусната и файъруола да н`си наджипкаш компа с виртуални въшки.
Дай ся пет лева и Господ да та пази барабар със софтуера и хардуера! (К`ви пет лева?!? Те да н`ми извират от джоба?! Я да си ходя аз...)
Къде тръгна, ма? Шъ та кълна, да знайш!
Да ти са напълни компа с вируси дано!
Виндовса да ти висне кът` гъза на прабаба ми!!!
Реинстол секи ден да прайш и от бъгове да н`съ отървеш!
Да ти го нахакат здраво в айпито! Имйела със спам да ти затрупат!
Само грозни аватари да намираш! Кюто ти да са скапе и хистърито да ти са затрий!
Сичките си пароли да забраиш и да ти спрат акаунтите!
Пейфорфрий да та намрази!!!
Спри са, ма, овца!!! Ша та бия, ма!!!!!"
Един селянин трябвало да си закара пикапа на ремонт в града. Механикът му казал, че ще му отнеме два дни да го ремонтира и човекът си тръгнал пеша. Минал през железарията и си купил кутия боя и една кофа, които му трябвали. Срещнал и един приятел, който му дал две кокошки и един петел, в замяна на едно агне, което бил взел за Гергьовден от селянина. И сега нашият бил изправен пред проблема как да се прибере с толкова неща пеша. Докато умувал, минала една красива госпожа, току-що слязла от автобуса и го попитала дали знае как се стига до имението на един негов съсед. Той и отговорил, че е в същата посока и би я съпроводил, но не знаел как да се справи с всичкия си багаж. - Много лесно, сложете кутията боя в кофата и я вземете в едната ръка, двете кокошки по една под всяка мишница и петелът в другата. Учуден от съобразителността и, човекът изпълнил заръките и тръгнали. Очаквали ги около пет километра пътешествие. След няколко завоя по пътя, селянинът казал на спътничката си, че знае една пряка пътека, която ще им спести километър и половина. Жената го изгледала недоверчиво и му казала: - Вижте какво, аз съм една достойна вдовица, придружавана, в момента, от един съвсем непознат човек. От къде да знам, че по средата на гората няма да се възползвате от моята беззащитност, няма да ме подпрете на едно дърво и няма да ме изнасилите няколко пъти с този големия, който, виждам, Ви се люшка из потурите? - Но, моля Ви се, госпожо! Как можа да Ви хрумне подобно нещо? Аз не бих сторил това на никоя жена! Дори и да бих искал, как бих могъл да го сторя с толкова багаж? - Това е лесно, ще сложите петела на земята и ще го захлупите с кофата, отгоре и ще сложите боята, а кокошките аз ще ги държа...
Сподели