Млад мъж се разхожда по Витошка в 12 часа на обяд. Срещу него една миловидна девойка - хубави големи ц*ци, малко дупе, а в лицето фантазия.
Пресича тя по единия тротоар, нашия човек и той. Пресича тя на другия, и той така. Мацката направила крачка в страни да се разминат, нашия и той и така се засрещнали.
- Извинете госпожице, вие сте най прелестното създание което са виждали очите ми, може ли да ви попитам нещо?
- Питайте господине !
- Искате ли сега, точно тук, в центъра на София, 12 часа по обед, да ми направите една свирка ?
- Простак, идиот, аз да не съм някаква долна ку*ва !?
- Не, не госпожице, моля да ме извините, ако не съм се изразил правилно или вие не сте ме разбрали. Аз исках само да ви предложа, сега тук 12 часа по обяд, да ми направите една свирка, след което да отидем на летището, да се качим на частния ми самолет, след което да отидем до Венеция, после в Лондон и Париж, да се разходим по всички бутици, да ви купя бижута, парфюми и рокли ...
От долу се чуло:
- И овуфки и овуфки ...
Иванчо говори с баща си:
- Тате дай 50 лева. Подготвям страшна далавера.
След много пазарлъци бащата се навил.
На следващия ден Иванчо е при учителката си с петдесете лева. Казва й:
- Госпожо, давам ви тия пари ако ми дадете да ви целуна.
- Ама как бе Иванчо? - възмутила се даскалката - Та аз съм учителка!
- Хайде бе госпожо, тва са си много пари!
Съгласила се учителката.
Ден по-късно Иванчо отива в училище този път със 100 лева. Започнал нов пазарлък с даскалицата:
- Госпожо, давам ви 100-те лева, ако ми дадете да ви пипна по едната ц*ца.
Този път учителката останала още по-възмутена, но приела, пък и това си били "много пари".
На другия ден Иванчо идва с още 500 лева истискани от татенцето. Отива при учителката си с ново предложение:
- Госпожо, давам ви тези 500 лева, ако ми дадете да спа с вас.
- Иванчо, та това на нищо не прилича...
Както и очаквал Иванчо отново се навила, обаче понеже Иванчо бил притеснителен, взели единодушното решение да и завържат очите с черна лентичка. И така влезнали те в учителската стая, легнал Иванчо върху даскалицата, завързал й очите и започнали...
Да обаче минало час минало два, а Иванчо не свършвал.
- Хайде бе Иванчо, що си толкова бавен? - попитала очудена учителката.
- Аз не съм Иванчо, госпожо - отговорил момчешки глас - аз съм Петърчо. Иванчо стои на вратата и събира кувертите...