Жена останала вдовица. Събрали се селяните и решили да й намерят съпруг. Намерили подходящ кандидат, също вдовец. Само че, човекът бил месар, прост човек, необразован. Жената въпреки това се съгласила и се оженили. Първата вечер слага тя масата, а съпругът казва: - Още леля ми казваше, че добрият християнин никога няма да седне на масата, без да е преспал с жена си. Усамотили се те в спалнята, после вечеряли, а той отново: - Още дядо ми казваше, че човек никога не бива да заспива, без да е уважил жена си. И пак. На сутринта: - А чичо ми казваше… След обяд: - Някога баба ми казваше… Минала се една седмица, селяните питат жената какво мисли за новия си съпруг. - Вярно, той не е интелигентен като първия ми мъж, но пък е от много добро семейство!
Млад татко отива при родителите си да се похвали, че му се е родило дете. На вратата го посреща баща му. - Тате, честит ви внук, много хубаво момче ми се роди, твоето име ще носи, само дето жената не е имала кърма в началото и една негърка го е закърмила, та му е потъмняла кожата и сега е чернокожо. А баща му се почесал, погледнал тъжно към сина си и казал: - Еми така е синко, тя и майка ти като те роди нямаше кърма, и една овца те закърми, та сега за това си такъв овен!