Иванчо се качва в последния момент на влака, няма запазено място за спален вагон, бутнал един двайсетак на шафнера да го сложи на някое свободно място. Шафнерът взел мангизите и го пратил в едно купе, където имало едно грозничко, очилато девойче-само.
След един час, мацето отива при шафнера разстроено и се оплаква:
-Господине, като дойде този хубав младеж при мен, нищо не казах, като изкара едно шише и го изпи, също нищо не казах, като ме опипа за гърдите и между краката, също нищо не казах, като се съблече, също не реагирах, но като ми свали очилата и ги сложи на надървения си член и
рече:
"-А, сега х*йчо, виж какъв крокодил ще е*ем!"
Не издържах и идвам да ви се оплача!
Зайчето и видрата били приятели. Много се обичали.
Зайчето предложило:
- Хайде да се оженим и да живеем заедно!
- Ама как? Ти си заек, a аз - видра...
Зайчето казало, че силата на тяхната любов е по-голяма от стереотипите и междурaсовите съобрaжения.
Заживели на семейни начала... И любовта им - любов, и разбирателството им разбирателство, и с*ксът им - чуден.
Само деца си нямали. Натъжили се. Зайчето казало:
- Да не би да нямаме деца, понеже аз съм заек, a ти - видра? Хайде да отидем при бухала, той е умен и знае много.
Отиват и го питат:
- Бухльо, кажи, защо нямаме деца? Защото сме заек и видра ли?
Бухалът им казал:
- Вие идиоти ли сте?... Деца нямате, защото ти си момче и той също е момче!