Червената шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозорецът се отваря и един мъж пита: - Къде отиваш, Червена шапчице? - Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя! - Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя! Качва се Червената шапчица в колата и радостно заявява: - Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас. Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал: - Давай, Шапчице! - Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам, за първи път ми е, много съм притеснена… - Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът. - Е, добре тогава! - съгласява се Червената шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва: - Скъпа бабо…
Влиза един хубав ден учителката на Иванчо в класната стая и вижда, че на дъската пише "пу*ка"...
- Кой го написа?
Всички мълчат...
- Кой написа тая думичка?
Пак никой не се обажда.
Тогава учителката накарва всички 28 ученика да излезат на дъската и да напишат думичката, за да разбере по почерка кой е бил.
Става ясно, че е Иванчо и е наказан да излиже цялата дъска с език. Лиже там Иванчо, маже и накрая отива до тоалетната да се измие. Среща го директора по коридора, гледа го зачервен, запотен с побелял език...
- Какво става, бе, Иванчо, мойто момче? Много зле изглеждаш!
- Абе, господин директоре, и вие да излижете 29 пу*ки и вие така ще изглеждате...