Урок в час по абстрактно мислене. Учителката задава въпрос:
- Какво е това деца, намира се до пътя и е сиво?
Петърчо:
- Стена!
- Правилно, но може и да е магаре до пътя. Какво е това, кафяво на полето?
Гошко:
- Купа сено!
- Правилно, но може и да е крава.
Иванчо вдига ръка.
- Кажи Иванчо.
- Аз искам да задам въпрос за абстрактно мислене. Какво е това, което като влиза е твърдо, сухо и продълговато, а като излиза е меко, мокро и се разтяга?
Учителката го хваща за ухото да го гони от час, а Иванчо продължава:
- Правилно мислите госпожо, но има и друг отговор - дъвка!
Действието се развива пред АГ-то, а ситуацията е следната - един куп мъже, всеки от които крещял с пълен глас към жена си: - Марияяяя! Излез да те цункааам! - Таняааа! Покажи ми бебенцетооо! - Десииии! На кого приличааа? - Катяааа! Момче ли е или момичеее? Изведнъж, сред всички тези щастливи мъже, се появил някакъв здравеняк с ушанка и ватенка, който също отправил поглед към родилния дом и мощно изревал: - Иванеееее! Иване, бееее! Всички замлъкнали и го загледали ужасени. Но човекът продължил да вика: - Иванеее! Покажи се бе, Иванее! Хората седяли като гръмнати, някои взели и да се кръстят, а човекът с ушанката погледнал към покрива на родилния дом и пак изкрещял: - Иванеее! Взел съм ти кафе, ела като оправиш керемидите!