Каракольо комитата караше коня към комитското кладенче. Кривна козения капак, курдиса кремъклийката към камата - красавец канара! Кръстосвал курове, кории, камънаци; клецал, каквото кацне; краставо куче, кьорави калугерки, куц кмет, каки... Когато кривна край канарата, катурнато камъче клопна край коня. Каракольо комитата киризи козарката Кера, която клекнала кендзаше кротко.
- Какво киризиш, Кольо, кендзам! - кресна Кера.
Кольовият кафяв клефук кипна.
- Керо, ку*во кална! Какво крякаш като кокошка кльопачка? Ке къртиш!
Кака Кера кандиса. Клекна, кльопна кавала като коза краставица, като крава кочан. Каракольо клатеше, кака Кера квичеше. Коластра като каймак колоса какината Керина катеричка. Каракольо каталяса. Кандилкайки керестето качи коня клюмнал. Когато крантата кротна край комитското кладенче, Каракальо къртеше като кютюк.
Съседът вече ме ненавижда официално.
Вчера решихме да си изпечем шишчета на двора, запалихме барбекюто, приготвихме всичко и в същия момент чухме сирена на пожарната зад къщата, шум и крясъци.
Втурнахме се да видим какво става. Оказа се, че гори къщата на съседа, от всички прозорци излизаха пламъци.
Притичахме и започнахме да гледаме ошашавени. До нас стояха съседът и жена му. Той я прегръщаше, а тя плачеше и през сълзи гледаше към нас с такава ненавист в погледа, каквато не съм срещал и във филмите за войната, когато фашистите разстрелваха партизаните.
Отначало не се усетих, но после зацепих, че стоим пред пожара със суровите шишчета в ръце...
Сподели