В кухнята тъщата прави кюфтета. Малкото коте идва при нея и си проси месце: -Мяу, мяу! Тъщата го рита с крак: -Марш! Котето пак идва и пак: -Мяу, мяу! -Махай се, бе! - ядосано го подритва тя пак. В кухнята влиза зетят. Тъщата: -Зетко, направила съм ти кюфтенца! Зетят сяда на масата. Тъщата му пълни чинията, а котето пак идва и се подмилква на зетя. Той: -На, коте, хапни си малко! Котето хапва парче от кюфтето и пада на пода. Зетят на тъщата: - Ах, тиии, гадинооооо! Намислила си да ме отровиш, а! И й забива такова яко кроше, че тъщата отлита в ъгъла. - Yesss! Ще риташ, а! - отваря очи котето.
В една северна страна се провеждало световно първенство по сечене на дървета. Явили се състезатели от САЩ, Канада, Норвегия, Швеция, Финландия, Русия и още няколко страни. Регламентът бил такъв: на всички състезатели се предоставяли еднакво широки и еднакво дълги ивици от един девствен лес, в които трябвало да секат, а състезанието приключвало, когато един от секачите достигнел края, като класирането ставало според това кой докъде е стигнал със сеченето. Всички състезатели били впечатляващи гиганти, нарамили огромни секири, само един от тях бил някакъв невзрачен дребосък с томахавка под мишница, на когото всички се подсмихвали подигравателно, но понеже нямало специални изисквания към физическите данни, дребосъкът бил допуснат до участие. Ето че състезанието започнало и се случило нещо неочаквано и невиждано - на всеки един замах със секира от страна на яките мъже дребосъкът отговарял с десетки удари с томахавката - все едно че бобър гризе дървото. И така това човече за един час повалило всички дървета в участъка си, като оставило смаяните си конкуренти далеч след себе си. Нямало как - изкачили го на почетната стълбица и му връчили златния медал и шампионската купа. Журналистите се втурнали към него и го попитали: - Вие откъде сте шампионе, къде се научихте така ловко и бързо да сечете? Дребосъкът: - Ми аз съм от Сахара и там се научих на занаята. Журналистите, озадачени: - От Сахара ли? Че там нали няма дървета? Дребосъкът: - Ми да, вече няма!