Жената лежи в болница.
След работа отидох до магазина. Напазарувах за ядене разни неща. Прибрах се. Почистих на котката, Посрещнах децата от училище. Помогнах им за домашните. Приготвих вечеря. Нахранихме се. Минах с прахосмукачката. Измих чиниите. Сложих децата да спят. Нахраних котката. Пуснах пералнята. Подредих, каквото имаше за подреждане. Нито компютър, нито телевизор съм пускал (ако така продължава, в свободните минутки ще почна да гледам сериали и да плача). Легнах си. Почти полунощ е. Гроги съм, направо тялото ме боли. Сутринта трябва рано да ставам да водя децата на тренировка. Представих си ситуацията:
Прибира се жената пияна от бар, носи и някоя биричка за допиване вкъщи. Включва телевизора, тропа из кухнята, търсейки нещо за пиянския глад. Пие биричка в кухнята, пуши, смее се. После идва в спалнята, вонейки на пиячка и цигари, и почва да ми се натиска. БИХ Я УБИЛ!!!
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал:
- Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме.
Така се появили командирите.
Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва:
- Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим.
Така се появили началник-щабовете.
Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива.
Така се появили снайперистите.
Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва…
Така се появили старшините.