Самолет се готви да излети. В първа класа седи прекрасна блондинка. Стюардесата проверява билетита й. Оказва се, че тя е за втора класа.
- Извинете ме, бихте ли се преместили в задната част на самолета, във втора класа?
- Аз съм блондинка, аз съм красива жена, аз отивам в Ню Йорк и ще седя тук.
Пристига на помощ вторият пилот:
- Моля ви, госпожице, преместете се във втора класа!
- Аз съм блондинка, аз съм красива жена, аз отивам в Ню Йорк и ще седя тук.
Вторият пилот обяснява на първия ситуацията. Първият пилот го успокоява:
- Спокойно, моята жена е блондинка. Знам как да оправя нещата.
Отива в салона, приближава се до блондинката, прошепва й нещо в ухото. За всеобщо учудване блондинката става и набързо се премества във втора класа.
- Как го направи? - изумено питат всички.
- Елементарно! Казах й, че първа класа лети за Лондон, а втора класа за Ню Йорк!
Двама приятели от детските години съвсем случайно се засичат след 25-годишна раздяла на автобусна спирка. Гледат се и не могат да повярват на очите си.
- Иване, ти ли си?
- Петре - не мога да те позная! Ти ли си, друже?
Прегърнали се двамата, разцелували се и от приказка на приказка, Иван решил да покани Петър у тях. Казал му, че вече е семеен и има нов апартамент. Ето повод да го посети!
- Късно е - казал Петър.
- Няма проблеми. Дори жената да спи, ще се вмъкнем тихо, ще си поприказваме, ще си спомним старите години... Хайде, няма защо да го отлагаме! Имам и 2 бири!
Тръгнали двамата. Неусетно стигнали до нов жилищен блок. Иван видял, че у тях е тъмно и казал на Петър:
- Жената си е легнала. Ще влезем тихо. Имай в предвид, че за да влезем в кухнята, ще трябва да минем през спалнята. Не бих искал да будим жената. Ще влезем в кухнята и ще си пийнем по една бира.
Така и станало: Иван отворил тихо входната врата и смело тръгнал през спалнята за кухнята. Зад себе си чува тихия глас на Петър:
- Иване, виж - някой спи при жена ти!
- Тихо! - отвърнал Иван.
- Абе човеко, някой е в леглото при жена ти!
- Тихо, че имам само 2 бири!