Лекция по психология. Професорът:
- Колеги, днес ще говорим за удивление, раздразнение и гняв. Ще онагледим.
Професорът вади от джоба си смартфона и набира произволен номер. Включва на говорител.
- Ало, здравейте, Васко търся?
- Няма Васко тука. Грешите.
- Ето колеги. Видяхте ли?
А сега... Пак звъни на същият номер.
- Ало, Васко дали се върна?
- Няма такъв тука БЕ-Е. Няма.
- Ето колеги, видяхте раздразнението. А сега гневът.
Пак набира същият номер.
- Ало, само искам да проверя, Васко го няма още, така ли?
- Що ли не си е*еш мамата. Тъпак такъв.
- Ето колеги сами видяхте...
Студент се обажда от задните редове:
- Г-н професоре, забравихте за вИдиотяването.
Студента излиза, взима телефона и пак звъни на същият номер.
- Ало, аз съм Васко. Някой да ме е търсил?
Почивен ден. Чистя, готвя, пера. Изтупах покривката през терасата и гледам надолу лети кристалния ми пепелник. Комшията Митьо тъкмо излиза от входа и пепелникът го тресна по главата. Митьо се просна на земята в цял ръст. Викам си "Край, утрепах човека!" Тичам веднага долу.
- Мите, как си, какво да направя за теб? Той се окопити, завалийката, стана, хвана ме за ръка и ме заведе у тях. След един месец чувам някой ме вика. Показвам се през терасата, Митьо.
- Наде, покривката изтупааааай!
Сподели