Тя беше на 19 г., когато намери мъжа на живота си. Обичаше го - не заради това, че беше неприлично богат, не заради къщите, колите, яхтите и частния самолет... не, не! Тя го обичаше заради обаянието му, нежността, силата му... въпреки 87-те му години. Тя искаше деца, затова обикна неговите - Катя с големите сини очи (67 г.) и Петър... малкия и забавен Петър (43 г). Но най-много обичаше мъничкия му внук Гриша (24 г.)... обожаваше да си играе с него в пясъка (на плажа), на чичо доктор (гинеколог), на конче (без седло)... накратко казано - тя беше любяща "баба"...
Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
- Какво закопаваш там, малката ми?
- Моята златна рибка, сър! - хлипайки отвърна Виктория.
- Вече я погребах...
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка... а?
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
- Това е, защото тя е вътре във вашето ш*бано куче, сър!