Телевизията е върховното средство за постигане на духовна тъпота. Безсмислени предавания, стари филми, водещи идиоти, затрогващо скучни шоумени, глупочави репортерки... Исусе, почват рекламите – гайди ручат, самолети се вдигат, младежи пед*ли бира пият, купони с телефон се вдигат, щастие хвърчи от непознати употребяващи газирана напитка. Фестивал на пържената цаца – мъжете толкоз прости, че си купили евтино веро и жените ги побеждават в състезанието по надмиване на чинии. Сега дават за клозет – мръсна тоалетна чиния с деруги и налепи от грозни микроорганизми – нов препарат почиства до съвършенство, попара да си направиш в кенефа. Следващата е за дамски превръзки – най ми е готино да гледам за мензис, докато вечерям. Реклама за простатата – някакъв чичак не може да се изходи по малка нужда – жлезата му е мъртва, но защо да не поговорим за пикнята му. Продължават с презентация на вонящи крака и мишница (сякаш къпането е един вид подло занятие). После ни показват крем против бръчки. За целта използват 13 годишно момиче, танцуващо в храсти. Следват реклами за струпеи, кучешка фекалия, кървящи венци, сополиви граждани, телесни нечистотии, хартия за нужник, тънка диария, твърдоглав запек, болести по червата, сироп срещу храчка, шампоан за женски вътрешности, представят ни гъсти стомашни киселини... Любима ми е за онзи човечец, дето упорито му се пърди. Изобретили сме книгите, музиката и нещо наречено разговор. Телевизорът е л*йно!
Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.