По случай 80 годишния му юбилей софийска баба подарила на дядото билет да види родния си град.
Дядото супер се накефил, че ще може да види родната си къща след толкова години.
Пристигнал и гледа къщата си стои, даже орнаментите по фасадата същите, само малко овехтяли, гледа и ореха в двора, натежал от годините, станало му милно, отронил сълза и га се сетил погледнал от другата страна на улицата обущарницата от младостта му, пресякъл и почукал на стъклото:
- Има ли някой?
Отвътре един старчески глас:
- Имаа, кажете!
- Помня я тая обущарница още отпреди 50 години! Даже веднъж оставих едни обувки, кафяви мокасини...
Отвътре се чуло:
- Ааа вярно бе, с червен кант???
- А така! Точно!
- И бяха за подлепване на лявата подметка!
- Да!
- В сряда ще са готови!
Реших да се поглезя и си купих кафе-автомат. Избрах от интернет, но не исках да плащам много и поръчах най-евтиният.
Няколко дена се страхувах да го доближа, защото ми вдъхваше необясним страх като всичко ново и непознато, но трябва да се използва все пак.
Подготвих го, включих го, настроих го. Всичко е готово. В кутията имаше инструкция за ползване с размерите на "Война и мир", двата тома. Прочетох я и тръгнах да се запознавам с този робот. Това беше преди два дена. Досега този робот не ми е дал кафе. Не знам защо, но ще разкажа какво стана:
Започвам с това, че през цялото време той ми говори..е, пише съобщения на дисплея. Все нещо не му харесва, най-вече мен. Натискам с пръст съответния бутон, а той ми пише "Изчакайте". Аз чакам. Чакам няколко минути. Чакам като Едуард Асадов :" ...Мога много да те чакам. Дълго-дълго и вярно-вярно....". Чакам, а автоматът бръмчи с чревцата си. Побръмча и написа "Изберете си кафе". Избирам "Много силно. 2 чашки". Отново пише "Изчакайте" и бръмчи с чревцата си.Аз чакам.."..и цели нощи мога да не спя навярно. Година или две, цял живот навярно". Побръмча и пише "Препоръчвам да намалите количеството кафе!". Вежливо му казвам" Благодаря за загрижеността, но искам толкова кафе. Дай ми го!". Роботът побръмча още малко и написа" Много малко смляно количество. Регулирайте кафемелачката!".
Де да знаех как да го направя това. Вадя отново кафейната "Война и мир" и на 876 страница намирам точката "Регулиране на кафемелачката" . Регулирах я. Натискам бутана, а роботът пише" Долейте вода".
ОК, налях. Дори не го питах какво е направил с преди налятата вода. Ясно, ако си я изпил всичката значи си бил със силен махмурлук. Налях, натискам бутона и пак искам кафе. Дори му го казвам на глас!!! Той мисли малко и изписва" Изплакнете чашата".
Тук не ми издържаха нервите. Закрещях: "А какво не ти харесва в чашката ми, гадино?!. Мил съм я, с гъба и Фейри, от всички страни. Чиста е, кълна се в мама! Дай ми кафе, моля те! "Изплакнете чашата".
Мамка му! Отидох да мия чашата, като при това се съблякох и се изкъпах целият. Подозирах, че ще ме накара да го направя.
Облякох ново бельо. Още веднъж измих чашата. След това се сетих, че това може да е някаква функция и отново извадих "Война и мир". На 458-а страница намерих функцията "изплакнете чашата". Натиснах бутона. Роботът побръмча малко и ми пусна гореща вода в три пъти измитата чаша. Отново написа "Изберете си кафе".
Реших да не го нервирам повече и избрах Капучино. Има един голям бутон с такъв надпис, а и не трябва нито нещо друго да избирам, нито справка от кардиолог да му нося. Натискам бутона. "Много пяна и малко кафе, или малко пяна и много кафе".
Аз побеснях: с колкото искаш пяна! Може и с монтажна пяна, или съвсем без пяна! Дай ми кафе, идиот такъв!
Роботът побръмча и написа "Изплакнете чашата"
Гад мръсна! И чашата 5 пъти изплакнах, и себе си изкъпах, и с ново бельо съм, специално, което използвам при специални случаи на страст и любов, но не ми оставяш избор. Какво още ти трябва, гад?
Роботът побръмча малко и написа "Изключено" и спря.
Стоя в средата на кухнята по бельо, със стерилна чашка в ръката и нервни тикове. Загрявам вода в чайника. Ще пия чай, ако чайникът ми разреши.
Сподели