Една нощ НЛО с извънземни кацнал до затворена бензиностанция. От него излязло извънземно създание, огледало се, доближило се до една бензиноколонка и заповядало:
– Ей, ти, заведи ме при твоя командир!
Но колонката, естествено, мълчала. Извънземното се върнало сконфузено в своето НЛО и докладвало на командира, че земното създание не иска да сътрудничи. Трябва да внимаваме, подозирам, че можем да си имаме неприятности.
– Добре, ще се заема лично – казал командирът, слязъл от кораба и се доближил до колонката.
– Хей, ти, заведи ме при твоя командир – наредил той.
Но колонката отново мълчала.
– Ще броя до три – казал извънземният, извадил лазерния си пистолет и започнал да брои. – Едно, две...
На три стрелял в колонката и цялата бензиностанция се взривила. Командирът и подчиненият изхвърчали чак до тяхното НЛО. Докато се готвели за излитане, командирът се сетил нещо и попитал:
– Ти защо предполагаше, че можем да имаме проблеми?
– Ами, помислих си, че след като ония си е извадил оная работа, намотал я е около краката си и я е пъхнал в ухото си, сигурно е голям бабаит!
Група рокери от Ангели на-не-знам-кво изпълвали пътя с техните мощни мотори. Стигайки до някакъв мост забелязли няколко полицейски коли. Дребна фигурка, може би дете или жена, висяла на една ръка над бурната вода… Главатарят Джак – 53-4 годишен 120 кила мъж със ЗиЗи топ брада вдигнал ръка. Всички спрели. Изключил мотора, бутнал стъпенката и бавно слязъл. Доближил се до полицайте и попитал:
- Момчета, какво става?
- Иска да се самоубива, вече час се чудим какво да правим!
- Спокойно – измрънкал Джак, - нека да се пробвам…
Бавно доближи перилото. Хм, девойка… Прекрасна…
- Мило момиче, защо трябва да правиш глупости? Ти си прекрасна, животът е пред тебе… И така – бля-бля 15 минути. Просълзена девойката, прекрачила обратно перилото на моста и скочила в прегръдките на чичо Джак.
- Благодаря ти! Наистина си прав – животът е толкова хубав! Не знам как да ти се отблагодаря!
- Хе-хе, измрънкал чичо Джак – една целувка ми стига!
Момето рипнало, впило устни в неговите, с език обходила всичките му стари пломби, нови кариеси и моста горе в ляво. На нашия ушите му щръкнали като на гонче, когато видяло глиган, нежно я избутал:
- Аз трябва да ти благодаря, не ти на мене! Тази целувка никога няма да я забравя! – казал той и тръгнал към мотора. Бидейки развълнуван от дъното на душата, обърнал се и попитал:
- Чедо, прекрасна ти – а защо всъщност искаше да се самоубиваш?
- Мии, мама и тате не ми дават да се обличам като момиче…
Сподели