– Добър ден, господине! Сержант Иванов, моля документите за проверка! Знаете ли за какво ви спирам? – Ъъъ....малко бързичко карах! – По-точно с 237 км при ограничение 50!!! Хм...(чете името от документа) Генадииии, бързаме ли за някъде? – Ъъъ... той Петър (сочи пътника от дясно)... той щото каза, че тоя Опел бил бракма независимо от чип тунинга... – Петър значи!!! Значи и двамата сте в кюпа! Виж сега, Генади, при тая скорост направо ти късам книжката и кръщелното ще ти взема... Но да видите сега, че и аз съм човек, давам ви шанс - теглите чоп и единият идва с мен ей там в храсите да го нае*а... Генади и Петър се съвещават: - Да е*е, да е*е, колко да е*е? Старичък ми се вижда, може и да не му стане, а и като стиснеш малко дупето, може и да не влезе... трябва да се рискува... без книжка е трудно... Хвърлят чоп и Генади тръгва към храстите с наведена глава и бавни крачки... 30 минути по-късно вече шофират. Петър плахо разчупва тишината: – К'во стана? – А, нищо... е*е си човека...
Една набожна жена веднъж изневерила на мъжа си и след това веднага се помолила на Господ, чувствайки се много грешна: - "Моля те Господи, прости ми прегрешението. Повече никога няма да изневерявам на мъжа ми. Разбрах, че това наистина е смъртен грях..." Докато си се молила и изповядвала, нещеш ли, Господ взел, че и отвърнал: - "Добре, греха ти няма да простя, но понеже си искрена, ще ти дам още 10 години живот и после ще пратя Св. Петър да те прибере". Жената хем уплашена, хем супер щастлива... 10 години охолен живот с мъжа си, вярна, пътувания по света, купони, яхти, все с него - щастлив живот. Минали се 10 години, но жената съвсем била забравила за разговора си с Всевишния. Тъкмо щяла да ходи на круиз с мъжа си, но се оказало, че той има неотложна работа и я убедил да отиде сама. Женицата така и направила. Качила се на огромния кораб, мъжът и махнал с усмивка от кея на изпроводяк... Корабът вече насред океана, когато страхотна буря се развихрила, огромни вълни заливали палубата и клатушкали плавателния съд, така, че дори дъските, в които били заковани масите в салона на ресторанта започнали да подават. Корабът очевидно започвал да се обръща и гибелта била неизбежна за всички. Тогава жената в миг се сетила, че ето, вече били минали 10 години и сега и е дошло времето. Помолила се пак със сетни сили на Господ: - "Боже, сетих се, че минаха 10 години и че е дошло време да ме прибереш, но защо взимаш с мен и всички тези други хора?! Те не са заслужили, моля те, спаси ги!" Тогава Господ и отвърнал: - "Ама ооо, я се огледай наоколо!" Гледа жената - само жени около нея, включително и капитанката и екипажът и. - "Аз вас 10 години съм ви събирал, долни к*рвички!"
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор - шофьор на камион. Киркор се оплаква:
- Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога.
- Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство.
Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо:
- Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно.
Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца:
- Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това.
На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата.
- Е, Киркор. Как беше?
Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец:
- Мани, мани!
- Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето?
- Да, да.
- Е, и? Колко? Колко пъти?
- Седемнадесет.
- А тя? Тя оживя ли?
- Ами! Тя не дойде.