Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи."
Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка.
Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените.
Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива.
Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива.
И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?".
"Ами качи се на гардероба."
Качва се Чапаев - нищо не се вижда.
"Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо.
"Още, още малко."
Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл:
"Е така може ли да се учи?"
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
"Познал" я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- Уааа... не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Уааа... аз съм кондуктора!
Седят Репата, Арпаджика и Марулата и си говорят - какво е това кеф. Репата гордо се изправил, заметнал ланците надясно и казал:
- От мен да знаете за кефа. Това е да имаш жена, любовница, готина кола и маса пари.
Втори взел думата Арпаджика, заметнал ланците на Репата наляво и вездесъщо отсякъл:
- Кеф е да имаш жена, две любовници, две готини коли, и огромна маса пари.
Марулата ги слушал и след кратко бръкване в ухото с антената на мобифона казал:
- Слушайте браточки. Кеф е да имаш любовница, да си седиш с нея вкъщи, и изведнъж да нахълтат полицаи с маски и пищови, да те праснат по мутрата, да те съборят на земята, да ти сложат белезниците и да попитат: "Това нали е улица Христо Ботев 36", а ти да им кажеш: "Не, тук е Христо Ботев 38".
Вървят трима арменци по улицата, пред тях се разхожда красива девойка. Единият арменец казва:
- Ех, за да преспя с такава девойка, бих дал и пет хиляди! Вторият:
- Какви пет, аз и десет не бих пожалил!
Третият:
- Абе, вие добре ли сте?! Такава красавица трябва да първо да я облечеш, да я обуеш, да й подариш скъп автомобил, да я водиш всяка вечер на ресторант!
Девойката се обръща:
- Извинете, а кой от вас се обади трети?
Арменците:
- Върви си, върви си, не се бъркай в чужди разговори...
Двама дядовци си седят на една пейка и си говорят:
- Абе, верно ли, че бай Иван от нащо село спечелил Москвич от лотарията?
- Абе, хем е верно, хем не е верно.
- Е, как тъй хем верно, хем не'й верно?
- Еми... не е бай Иван, 'ми бай Петър... не от наш'то село, 'ми от съседното... не'й Москвич, 'ми е Волга... и не я е спечелил, 'ми го е блъснала...
Сподели