Пътува един селски автобус с пътници. Вътре бил и един луд от селото, но никой не му обръщал внимание. Точно между две села, автобусът изтракал, изръмжал и спрял. Шофьорът промърморил нещо от сорта: - Да е*а мама му, да е*а, баш сега ли? И слязъл да види какво може да се направи. Извадил инструменти, рови тук, бърка там... не може да открие повредата. Лудият и той слязъл, засуетил се около шофьора и си припява: - Аз знам какво се счупииии... аз знам какво се счупииии. Но никой не го отразявал. Минали 3 часа. Хората вече отчаяни се чудели, как да се приберат по домовете си. Лудият пак заподскачал и затананикал около шофьора: - Аз знам какво се счущииии... Аз знам какво се счупииии. Шофьорът вече бил на ръба на нервна криза, ударил с ръка по автобуса и изръмжал: – Добре бе, стига си крещял! Кажи какво се счупи като знаеш? – Автобуса се счупииииииииииии...
Жените са като... Жените са като кебапче, което мирише по-хубаво отколкото е вкусно. Жените са като ракия-можеш и без нея, води до лоши последици,ама пак я пиеш. Жените са като скъпа кола - уж е хубаво да я имаш,пък после непрекъснато мислиш дали няма да й посегнат. Жените са като праскова- вкусна и сочна, а после ти лепнат пръстите и ти напомнят непрекъснато, че си я изял. Жените са като вода-хем е много, хем е безвкусна, но без нея не можеш и дори е най-ценна. Жените са като куче-уж си му господар, а докато се огледаш ти е превзело фотьойла и/или къщата, колата, половината заплата...пък може и най-добрия приятел. Жените са като модни обувки-най-хубавите винаги са по витрините. Жените са като скъп часовник-можеш и с евтин, но ти е гот да си гледаш гъзарския. Жените са като бюрокрацията-каквото и да сториш минаваш през нея. Жените са като любимия ти отбор-играчите му правят само глупости, а ти пак си му фен. Жените са като матрьошки - вземеш ли една, не знаеш с колко малки копия ще се сдобиеш. Жените са като едничкото нещо, на което можеш да кажеш "скъпа" и "мамо" и" Не дърпай всичкото одеяло, че ми измръзна трътката!".
На един винзавод умрял главния сомелиер, за което направили конкурс за нов. Дошли какви ли не кандидати, но никой от тях не притежавал и малка капчица от уменията на стария. Накрая се появил един, целия изпокъсан, брадясал, влачещ се, а над главата му
- виненйици. Решили да го пробват, въпреки че външният му вид бил отчайващ.
Дали му първо вино:
-Реколта 2006, тракийски район, 50дка лозе, събрани са 5 тона грозде, което е превозено с лизингов камион Мерцедес с с регистрация СА 2278 КМ на растояние 73км и 127 метра до завода, където е разтоварено от 12 работника на средна възраст 34 години и 2 месеца.
Комисията била меко казано потресена, но решили че външният му вид бил антиреклама за компанията! Дали му второ вино, специална колекция, от което били произведени само три бутилки и нямало как да познае каквото и да било. Но кандидат сомелиера казал такива подробности, че комисията не знаела вече какво да измисли, че да го разкарат. За това решили да се изгаврят с него и накарали секретарката да се изпишка в една чаша и му я дали, а сомелиера:
-22 годишна блондинка с изразителни черни очи, висока 172, тежаща 53кг, татуировка на кръста и пиърсинг на пъпа, и ако не ме вземете на работа ще кажа от кой е бременна!
Един човек се оплаквал, че винаги когато кара кола пиян катастрофира, а приятелят му пие повече от него и никога не е правил катастрофа. Една вечер те се събрали и първият казал:
- Защо когато караш пиян никога не катастрофираш?
- Ето сега ще седнем да пием и ще ти обясня.
Пили, пили, първият вдигнал един пръст и казал:
- Колко пръста виждаш?
- Два.
- Добре, още ще пием.
Пили, пили и първият пак казал:
- А сега колко пръста виждаш?
- Три.
- Стига толкова, хайде в колата.
Качили се, тръгнали и първият казал:
- Ето три бабички, средната е истинската, заобикалям.
След това:
- Ето три кофи за боклук, средната е истинската, заобикалям. Сега е твой ред да караш.
Качил се другият в колата. След малко:
- Ето три моста, средният е истинският, заобикалям...
Един приятел разказва на друг за отпуската си:
- Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
- И?
- Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, ц*ци! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
- А после?
- Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...
Пешо решил да се хвърля с парашут. Отишъл в базата и там започнали да му дават инструкции:
- Значи, като се издигне самолета на 3000м височина - скачаш. После броиш до 10 и натискаш бутончето за отваряне на парашута. Ако не се отвори, броиш до 7 и натискаш резервния бутон. Когато се приземиш, долу ще те чака една джипка, която ще те върне обратно в базата.
Качил се Пешо, дошло време да скача. Скочил той, броил до 10, натиснал бутона - парашута не се отворил. Броил пак до 7, натиснал резервния бутон - парашута пак не се отворил. Тогава си казал на глас:
- Е сега, ако и джипката не дойде, еб*ти организацията!
На един пич жена му постоянно му изневерявала с когото й падне. Един ден той трябвало да ходи в командировка за 2 дни и преди да тръгне й казал:
- Жена, така и така ми изневеряваш, поне взимай по някои лев за тва, та белким си закърпим малко положението.
- Добре бе, мъжо, нямаш проблеми! - казала жена му и той заминал.
Връща се след 2 дни и какво да гледа - пред къщата спряно чисто ново Ферари. Влиза у тях и зяпва - цялата мебелировка била сменена. Удивен той отишъл при жена си и я попитал:
- Жена, какви са тия нови мебели, какво е тва чудо.
- Ами наши са бе мъжо!
- А Ферарито отван?
- И то е наше!
- Ай стига ма, откъде пари?
- Ми заработих ги, скъпи!!!
- Е, че кой бунак ще даде за теб повече от 50 стотинки?
- Е, че аз не съм и искала повече....
Сподели