Хубав слънчев ден. Един човек си карал чисто новия Мерцедес по пътя и се радвал на удоволствието от шофирането. По едно време видял някакъв младеж, който унило махал на стоп и се пържел на слънцето. Човекът се разчуствал и спрял да вземе младежа, та и той на хубава кола да се повози. Младежът сърдечно благодарил и се качил в Мерцедеса и веднага започнал да разпитва шофьора: - Господине, страхотна кола имате, а това копче за какво е? - От там се включва климатика. - Страхотно, супер, а тази ръчка? - Това е скоростния лост. - А това дето мига и цъка? - Това са мигачите. - А на това телевизорче какво дават сега? - Това не е телевизор, това е навигацията. Това мъчение продължило почти половин час и шофьора започнал да се изнервя. И когато досадния стопаджия посочил емблемата на Мерцедеса с въпроса: - А това какво е? Човекът го изгледал кръвнишки и процедил през зъби: - Това, моето момче, е мерник! С него целя пешеходците дето пребягват пред колата. Стопаджията видимо се стреснал, свил се на седалката и млъкнал и шофьора най-после си отдъхнал. Но както си пътували в блажена тишина и минавали през едно село, една бабка ненадейно изскочила пред колата. Шофьора веднага ударил спирачки, завъртял рязко волана и с триста зора избегнал удара, след което си отдъхнал, теглил една юнашка псувня и си продължил по пътя. Минали десетина минути и стопаджията до него се обадил: - Не че искам с нещо да ви обидя, ама за толкова скъпа кола мерника и нищо не струва. Аз, ако не бях отворил вратата, тая бабка щяхме да я изпуснем…
"Мерцедес" купил Волжските заводи ВАЗ. Построили нови халета, докарали нови линии, монтирали ги. Пуснали ги да правят Мерцедеси – излизат Лади. Тогава дошли специалисти от Щутгарт, гледали, мислили, смятали и решили да сменят инженерния персонал с германци. Пуснали конвейера да правят Мерцедеси – пак излизат Лади. Тогава немците докарали германски работници, сменили всички до последния работник. Пуснали конвейера за Мерцедеси – пак излизат Лади. По това време на хълма до завода стоят бившият руски директор от епохата на Лада и главния инженер и гледат отгоре сеир. Главният инженер вика на директора: - Матвеич, аз нали едно време ти казвах, че не друго, ами мястото е проклето, да му е*а майката, а ти все "Г*зоръки сте!, та Г*зоръки сте!"
Прашен провинциален и самотен път. Катаджия седи цял ден на жегата без една кола да мине. На края на смяната, от далечината се чува рев на мощен двигател. Какво да види катаджията - най-новия модел на мерцедес се задава. Потъркал доволно ръце катаджията и ударил една палка на мерцедеса. Но какво да види - вътре мангал, долен, мръсен, намацан с лепило по устата мангал. Катаджията веднага креснал: - Циганин мръсен, казвай веднага от къде и как открадна тоя мерцедес?! - Не бе, господин полицай, не съм го крал! Имам голяма дарба в живота и колата ми е подарък. - Каква е тази дарба бе, лъжлив циганин? - посекъл го веднага полицая. - Ами, господин полицай, спермата ми лекува косопад!!! Полицая вдигнал курката, погалил плешивото от много десетилетия насам теме, и се замислил: - А бе аз вече 20 години съм плешив, тук сме само аз и тоя циганин... що пък да не му дам един шанс! Наврял се катаджията до един храст, кукнал и зачакал циганина да си свърши работата. След като му се изпразнил на главата, катаджията започнал да маца и размазва навсякъде... В този момент се чул зверски шум на още по-мощни и още повече коли. Започнали да се виждат всевъзможни мерцедеси, поршета, ферарита и каквото друго се сети човек. От най-скъпата кола излезнал човек с огромен врат заобиколен от охрана и казал: - Тоя циганин, ако се изпразни на още една кука на главата, му подарявам и вилата!!!