Втората световна война. Американски воник се връща от фронта и се качва на влак във Великобритания.
Само в едно купе има свободно место, но в него има една англииска дама, срещу която на седалката има кученце, а до кученцето един аглийски джентълмен. Войникът учтиво се обръща към дамата:
- Извинете, би ли могло да седна?
- Вие американците сте изключително груби - не виждате ли, че там седи кученцето ми.
- Но аз бях три месеца на фронта и съм много изморен, ще ми позволите ли да седна?
- Вие американците не само сте груби, но и нахални.
- Аз също обичам кучета - имам 2 вкъщи - позволете ми да седна и ще държа вашето кученце в ръце.
- Вие американците не само сте груби и нахални! Вие сте направо непосносими.
Войникът се ядосал, грабнал кучето и го изхвърлил през прозореца. След това седнал спокойно на свободното място. Дамата загубила ума и думa и не успяла да каже нищо. Тук се намесил английския джентълмент, който казал:
- Млади човече, аз съвсем не съм съгласен с мнението на тази лейди за американците, но съм длъжен да отбележа, че вие американците всичко правите не както трябва. Карате от погрешната страна, държите вилицата с погрешната ръка, а туко що през прозореца изхвърлихте не тази кучка, която трябваше.
Във влака пътуват студент и стар еврейски равин. Студентът попитал:
- Извинете, колко ви е часа?
Равинът не отговорил нищо, обърнал се на другата страна и заспал. На другата сутрин студентът попитал:
- Извинете, защо вчера не ми казахте колко е часа?
- Знаете ли, аз си помислих: ако ви кажа колко е часа, вие разбира се, ще ме попитате за къде пътувам. Аз ще ви отговоря, че за Варна. Вие ще кажете, че и вие пътувате за Варна и че нямате къде да пренощувате. Аз, като културен човек, ще ви поканя у дома. През нощта вие ще съблазните дъщеря ми и ще се наложи да се ожените за нея. Така си помислих и реших: за какво, по дяволите, ми е зет без часовник?
Прекрасен юлски ден...
Младото семейство Дечкови, съпруг, съпруга, две деца и куче стягат ладата и потеглят към морето. Всичко е точно, слънцето весело пече, а от транзистора гръмко звучи Наргиз с най-новият си хиторазбивач. До тук добре, само че по-едно време жената обезпокоена до крайност отбелязва:
- Дечо! Забравила съм си банският!
- Нищо, ма! Нов ши купим кат' пристигнем!
- Не, не! Без този бански не мога! Да се върнем!
- Ма ти ф ред ли си, ма!? На половината път да се връщаме, ай сиктир!
- Тогава пращай пумияра си да ми го донесе! И без това за нищо не го бива, същия серсемин като тебе!
След дълги пререкания най-накрая, действително решават да изпратят кучето. За целта му дават да подуши бельото на съпругата. Минава известно време, доста време... и след дълго очакване младото семейство съзира четириногият си другар в особено деликатна ситуация. Малкият син Димячи е изумен:
- Скивайте, скивайте!!! Шаро мъкне бай Илия, съседа за к*ра!
Нещастен зет, борчага, решил да се отърве от тъща си.
Приятелите му го посъветвали.
- За да изглежда като злополука, купи й един Москвич на старо - ще се пребие с него.
След няколко дни тъщата потрошила Москвича, но без даже да се натърти.
- Ще ти трябва нещо по-бързичко - рекли приятелите. Вземи една Лада, сигурна работа!
След три дни срещат нещастния зет - печален.
- Какво става?
- И Ладата потроши! А на нея - нищо!
- Братче - рекли добрите приятели, ще трябва да се бръкнеш - вземи един ягуар, да ти е мирна главата!
След още три дни срещнали вече бившия зет - целият в траур, но ухилен до ушите.
- Изяде я! - викнал отдалече борчагата. Три дни я яде, ягуарът му с ягуар, но до шушка я изяде!
Сподели