Срещат се двама приятели след години. Единия унил, опърпан... Другия го пита: – Какво става? Не приличаш на щастливо женен! – Мани, остави се! Жена ми ми прибира всичките пари. Нищо не ми оставя... – Сега ще те науча! Аз на моята съм и казал, че в казармата съм си загубил Калашника и до сега го изплащам. Оставя ми парите и аз си харча за каквото си искам. Връща се нашия вкъщи и казва на жена си: – Жена, аз в казармата бях танкист. При едни маневри цопнах в едно блато с танка и така и не го извадиха. Днес ми се обадиха от военното, че ще трябва да го изплащам. И като се почнало едно изплащане - месец, два, три, пет... На жената и писнало. – Води ме при Генерала, аз да говоря с него! – Мани, недей! Това са мъжки работи... – Не! Отиваме! Отиват там и тя почва: – Господин Генерал, ние сме тук по въпроса за танка... Генерала учуден: – Това са мъжки работи, госпожо. Изчакайте отвън, ние с мъжът ви ще ги обсъдим. Влизат в кабинета и генерала го почва: – Ти луд ли си, бе?! Танк?! Аз изплащам картечница, а ти цял танк! Излиза нашия и казва: – Жена, аз казах ли ти да не идваш! Прегледахме книжата и се оказа, че в танка имало и картечница...
Моят приятел машинист П.Д. работеше в депо София на 04.13 (дизел). Един ден качил дядо си да го откара до Видин, тъй като имал курс с бърз влак дотам, а дядото бил от тамошно село. Седнал дядото в кабината на сгъваемата седалка за инструктора, потеглили и почнал да пита:
- Пешко, ти си такова слабичко момче, как я караш тая грамадна машина, бе?
- Не е до сила, дядо, ето - седя си в креслото, въртя си се и от време на време държа туй кормило (контролерът се върти с нещо като малко кормилце).
Наближили до първия тунел и П. решил да се помайтапи:
- Виждаш ли, дядо, тая дупка пред нас? Дръж се да я улучим право в средата, че иначе ни е спукана работата!
Старецът се спекъл, забил нокти в седалката, ококорил очи като бушони и заломотил с треперещ глас:
- Ей, момче, внимавай, дръж здраво кормилото! Друг път вкарвал ли си тая грамадна пущина в таз малка дупка? Ще ни попилееш, бе, дръж здраво! И намали малко, джереме такова, какво си се зафърчал... Ей! Ей! Олелееее... - Влакът влиза в тунела и грохотът го заглушава.
Излезли на светло, Пешо погледнал дядо си и съжалил, че се е пошегувал - старецът бил бял като платно, целия облян в пот, а пръстите му от стискане на седалката били направили дупки в тапицерията. От прехапаните му устни била потекла кръв.
- Охххх, Пеше, има ли още такива дупки, бе миличко?
- Абе дядо, нали знаеш, че влакът върви по релси и не може и на милиметър настрани да мръдне - желязото го води! Това кормило е за друго (врътва го насам-нататък). А пък дупки - колкото щеш. Имаме още 21 да минем. Ти чунким за пръв път минаваш от тука!
- Е, Пеше, ти си знаеш как върви влака, ама я дръж здраво кормилото, пък си приказвай каквото искаш... То, отзаде у вагона си е друго... А! Друга дупка! Я спри да слезем, баба ти нема да остава вдовица на стари години! Спирай ти казвам!
Учителката по рисуване дала задача на учениците да нарисуват картина на тема "Ужас", за да провери абстрактното им мислене и художествените способности. Петърчо нарисувал смачкана катастрофирала кола, Гошко - срутена след земетресение къща, Марийка - къща, наводнена до покрива, Стоянчо - динозавър с човек в устата си, Стефка - бележник, пълен с оценки слаб 2, Мишо - чисто голо момиче и пояснителен надпис "Абитуриентка", Славка - един чичко с табелка на врата с надпис "Политик", Николайчо - череп с кръстосани кости и надпис 20.12.2012, Кристинчето - отворен хладилник, в който нямало нищо, а Иванчо - само една червена точка в средата на листа.
Започнало обсъждането на произведенията на изкуството. Учителката похвалила всичките девет деца преди Иванчо, като подчертала, че не само имат абстрактно мислене и художествени способности, а още и съпричастност към събитията по света и у нас, фантазия и чувство за хумор. Но била много озадачена от Иванчовата рисунка, затова го поканила да обясни на всички какво е изразил с тая червена точка. Иванчо дал следното обяснение: "Кака ми, която е на 18 години, има в стаята си календар, на който през четири седмици слага по една червена точка. Да, ама вече три месеца не е слагала червени точки и сега вкъщи е ужас!".
На арабин се наложило животоспасяващо да преливат кръв, много рядка, единствено един евреин имал същата. Както и да е, стигнало се до преливане, арабинът от благодарност подарил на евреина къща, вила, лимузина, спортна кола, отделно му дал кеш. След няколко години на арабинът пак му се наложило да му преливат кръв. Евреинът ще намаже пак, но арабинът този път му подарил кутия със сладки. Евреинът пита: - Кво стаа бе, миналия път, къщи, коли... - Ами миналия път все още не течеше еврейска кръв във вените ми.
Сподели