Преподавател по дипломация обяснява на учениците си:
- Скъпи мои, изкуството на дипломацията - това е изкуство на убеждението и изкуство на предвиждането. Ето ви практически урок.
На един джип, и в Балкана при един овчар:
- Искаш ли да станеш директор на банка?
- Ъ?... Нечем!
- Ама ще се ожениш за дъщерята на Рокфелер. Тя е мацка отвсякъде...
- А-а-а, щем, щем!
Обратно в София, на самолета, и в Швейцария, при министъра на финансите:
- Искате ли за директор на банка един български овчар?
- ?!?!... Не, естествено.
- Да, но той е бъдещият зет на Рокфелер!
- ...
Пак на самолета, до САЩ, при Рокфелер:
- Искате ли за зет един български овчар?
- Хе, хе, хе. Не, разбира се.
- Да, но той е бъдещ директор на швейцарска банка!
- ...
- Разбрахте ли сега, скъпи мои? - пита преподавателят. Всички кимат, само един от учениците вдига ръка:
- Изкуството на убеждението го разбрахме. А изкуството на предвиждането?
- Сега ще го видите. Г-н Рокфелер, може ли да разговаряме с дъщеря ви?
- Искате ли да се омъжите за...
- НЕ ИСКААААААМ!
- Да, но той е български овчар!
Богата баба решила да провери колко я обичат тримата й внука.
Повикала един ден най-големия при себе си. Скочила в басейна и се престорила, че се дави. Внукът се колебал само миг, хвърлил се в басейна и й спасил живота.
На другия ден пред къщата му имало чисто ново BMW с бележка: "Благодаря, баба ти". Същото се повторило и с втория внук, само че той бил по-бърз, затова на другата сутрин пред дома му чакал чисто нов Мерцедес с бележка: "Благодаря, баба ти".
Най-малкият внук, обаче, изобщо не реагирал, когато бабата скочила в басейна и уж само симулирала, но се удавила.
На другия ден след погребението, пред вилата на най-малкия внук стоял чисто нов Ролс-Ройс с бележка: "Благодаря, дядо ти!"
Възрастни съпрузи - склеротици все се карали кой е по-изкуфял:
- Мъжо, я върви да купиш един пакет захар от магазина, да видим дали ще запомниш...
Тръгнал дядото, и за да не се изложи, взел да си мисли на ум:
- Захар, захар, захар...
Обаче покрай него профучал младеж с мотор, който за малко да го блъсне, дядото се сепнал и почнал да повтаря:
- Бонбони, бонбони, бонбони...
Влязъл в магазина и казал на продавачката:
- Дай едни вафли!
Прибрал се с вафлите, а бабата почнала да му се смее:
- Ха, видя ли, че си изкуфял дъртак! Аз за брашно го пращам, а той вафли ми носи!
Сподели