Мъж и жена блъскат колите си доста лошо. И двата автомобила са много пострадали, но на мъжа и на жената нищо им няма. Те излизат от колите и жената казва: - И така… Ти си мъж, интересно… Аз съм жена. О, боже, погледни колите ни! За нищо не стават. Добре, че ние не сме ранени. Знаеш ли, това може би е знак от съдбата, че е трябвало да се срещнем и дори да се сприятелим! И да се влюбим и да живеем щастливо до края на живота си! Мъжът е поласкан от това внимание, вероятно и от хубавата жена, която е пред него, и казва: - О, да, напълно съм съгласен с теб! - Да, да, наистина е знак. – продължава жената. – Защото не само че ние сме добре, не само че колите ни са на пихтия, ами и бутилката вино, което носех, е съвсем здрава! Това е съдба! Трябва да пием и да отпразнуваме нашата щастлива среща! Тя подава бутилката на мъжа, той с готовност я отваря, изпива половината и й я връща. Тя я взима, запушва я и му я подава отново. Той е учуден: - Ти няма ли да пиеш? Тя отговаря: - Не, мисля да изчакам да дойде полицията…
Мъж отишъл на лекар.
- Докторе, ставам сутрин, измивам се, изпивам си кафето, обличам се и тръгвам за работа. И когато стигна до спирката, една болка като ме пререже през кръста, тръгва нагоре по гръбнака и като стигне тила, направо ми иде да крещя с глас..
Лекарят го прегледал подробно, угрижил се и рекъл:
- Съжалявам, положението е тежко, ще трябва да режем пакета...
Мъжът пребледнял, поблагодарил и напуснал кабинета... Решил да отиде при друг лекар:
- Докторе, ставам сутрин, измивам се, изпивам си кафето, обличам се и тръгвам за работа. И когато стигна до спирката, една болка като ме пререже през кръста, тръгва нагоре по гръбнака и като стигне тила, направо ми иде да крещя с глас.
И този го прегледал и след като помислил, казал:
- Много съжалявам, но ще се наложи да отстраним пакета.
Мъжът отново с ужас напуснал кабинета. Отишъл при още няколко лекари, но всички само това му казвали. Накрая той се примирил - не може да се живее с подобна болка - и се подложил на операцията. Докато лежал в болницата, си мислел:
"Е, сега, с*ксът не е всичко в този живот. Като ме изпишат, ще си угаждам. Ще си ушия хубав костюм, ще си купя лъскава кола, ще попътувам по света..."
Изписали го и той - от болницата направо при шивача.
- Искам да ми ушиете чудесен костюм.
Шивачът взел мерките му и го попитал:
- Извинявайте, от коя страна си го държите?
- О, не се притеснявайте, моля Ви. Все едно!
- Кажете, няма проблем. От коя страна?
- Е, и Вие сега. Толкова ли е важно от коя страна си го държа?!
- Всъщност, да. Ако си го държите в десния крачол, а аз ушия панталона така, че да Ви седи в левия, десетина минути след като се обуете, се появява една болка през кръста, тръгва нагоре по гръбнака и като стигне тила, направо ще закрещите с глас...
По магистралата се движи вехта кола, в нея се возят възрастен мъж и жена му. Жената е полуглуха, но за сметка на това пък, кара колата.
Спира ги полицай.
Полицаят:
- Госпожо, карате с превижена скорост.
Бабата:
- Кво каза тоя?
Дядото крещи:
- Каза, че караш много бързо...
Полицаят, оглеждайки документите на бабата пита:
- О, вие сте от Смолян!!??
Бабата:
- Кво вика тоя?
Дядото:
- Пита, дали сме от Смолян...
Полицаят:
- Имам силни спомени от Смолян. Преди много години, там правих, най-отвратителният с*кс в живота си...
Бабата:
- Кво вика?
Дядото:
- Вика, че те познавал...
Полицаи отиват на мястото на пътнотранспортно произшествие. Гледат преобърната кола, а до нея седи блондинка и нервно пуши.
- Какво стана? - пита един от полицаите.
- Ами карам си аз, не бързам, никого не изпреварвам, изведнъж гледам елхичка, аз наляво, елхичката и тя наляво, аз надясно, елхичката и тя надясно, пак наляво, елхичката и тя наляво... За да не се ударя в елхичката, взех че се преобърнах в канавката...
Полицаят:
- Ква елхичка бе? Тука в радиус десет километра няма едно дърво.
Блондинката:
- Имаше елхичка, бе! С очите си я видях!
В това време вторият полицай оглежда колата и крещи:
- Ква елхичка бе, това е освежителят, дето ти виси на огледалото...