Пътувам в препълнена маршрутка. Сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4-годишно момиченце. Момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "Мамо, купи ми Барби!" Майка ѝ влезе в ритъма ѝ и отговаряше с “За какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго". След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде:
- Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба!
Майка ѝ се усмихна:
- И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи:
- Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
- Е, и какво си видяла? – попита майката.
- Аз видях как ти вчера целуваше п*шката на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън.
Мислите си, че това е краят? Не бързайте.
При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8-годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите.
И в този момент синът му изтърси:
- Тате, купи ми войници!
Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьорът се обърна към младия мъж:
- Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката.
Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си че се вози в маршрутка с идиоти.
Стои си катаджия на пътя и вижда как срещу него лети "Майбах" с поне 200. Катаджията веднага вдига палката, "Майбах"-а отбива вдясно. Пътния се приближава, стъклото се сваля и а-ха да каже "Главен сержант Иванов, документите за проверка" и в този момент от стъклото се подава банкнота от 20 евра.
- А... такова, нищо не е станало, нещо радара не е в ред - можете да продължавате! - запелтечил катаджията.
От колата се подала втора банкнота от 20 евра.
- А след седем километра има втори пост, но сега ще им се обадя, и можете да карате с удобна за вас скорост!
Нови 20 евра полетели от прозореца.
- Всъщност, днес можете да карате с каквато си искате скорост, ей сега ще съобщя на колегите!
Още 20 евро преминали през прозореца.
- Знаете ли, ще се обадя на колегите да не ви закачат поне месец, не се безпокойте...
Ръката през прозореца подала следващи 20 евро. Ченгето прибрало и тях, стегнал униформата, оправил фуражката и колана, и се изпъчил:
- А сега - стихове!