На един винзавод умрял главния сомелиер, за което направили конкурс за нов. Дошли какви ли не кандидати, но никой от тях не притежавал и малка капчица от уменията на стария. Накрая се появил един, целия изпокъсан, брадясал, влачещ се, а над главата му
- виненйици. Решили да го пробват, въпреки че външният му вид бил отчайващ.
Дали му първо вино:
-Реколта 2006, тракийски район, 50дка лозе, събрани са 5 тона грозде, което е превозено с лизингов камион Мерцедес с с регистрация СА 2278 КМ на растояние 73км и 127 метра до завода, където е разтоварено от 12 работника на средна възраст 34 години и 2 месеца.
Комисията била меко казано потресена, но решили че външният му вид бил антиреклама за компанията! Дали му второ вино, специална колекция, от което били произведени само три бутилки и нямало как да познае каквото и да било. Но кандидат сомелиера казал такива подробности, че комисията не знаела вече какво да измисли, че да го разкарат. За това решили да се изгаврят с него и накарали секретарката да се изпишка в една чаша и му я дали, а сомелиера:
-22 годишна блондинка с изразителни черни очи, висока 172, тежаща 53кг, татуировка на кръста и пиърсинг на пъпа, и ако не ме вземете на работа ще кажа от кой е бременна!
Един приятел разказва на друг за отпуската си:
- Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
- И?
- Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, ц*ци! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
- А после?
- Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...
Сподели