Стоял си един овчар край пътя, пасял овците и гледал замислено асвалта. По едно време видял в далечината да се задава някой пешком. Скоро вече като можел да поогледа идващия по-отблизо, се оказало, че това е знойна блондинка, изпотена и загоряла от слънцето и с прилепнали дрешки. На овчаря веднага му станала гегата, но след като не бил удостоен дори с един поглед само тъпо зяпнал подире й. След малко се чул рев на двигател, от далечината се задавало едно BMW.
Красивата блондинка веднага застанала в стойка "виж ми баджака". Естествено BMW-то спряло и страничният прозорец се отворил, блондинката подала глава вътре да помоли за превоз, но в същият момент прозореца се затворил и я заклещил. След което шофьора на колата най-невъзмутимо излязъл, събул си панталоните и опънал удобно застаналата блондинка. След което влязал в колата, освободил главата на блондинката и отпрашил с мръсна газ.
Гледайки тъпо и премигвайки на парцали овчарят още осмислял какво е видял току що... И след малко възкликнал.
- Е па за кола може и да не съберем пари, ама за врата с ел. стъкло че съберем.
Кара си един човечец трабанта по бул."Освобождение" и си мисли:
"Две сметки за парно не съм плащал... и тока... пък жената иска" не видял червеното на Орлов мост и прас в едно BMW 720.
BMW-то сваля прозореца и един борец го гледа свирепо през него.
Човечеца се уплашил и таман си помислил, че е загазил,
светнало зелено и бореца потеглил с мръсна газ.
Оня се отпуснал - светнало му пред очите и взел да си мисли
за хубави работи "Поне дъщерята в университета приеха..."
да, ама точно пред университета пак не видял червеното и в същото BMW - прас!!!
Пак сваля стъклото бореца и гледа свирепо.
Нашия пак се разтреперал, но светнало зелено и оня отфучал.
Нашия взел да си мисле за повратностите в живота... и на Раковска се тряснал пак в същото BMW.
Този път бореца не издържал - слязъл от колата и почукал на стъклото на трабантчето.
Човечеца ни жив ни умрял сваля стъклото а бореца:
- Абе, брато - чудим се значи, мене като ме нема пред теб - как спираш бе?