Бойко Борисов събрал при себе си Милен Велчев, Татяна Дончева и Минко Герджиков и им казва:
- Нали всички искахте да сте кметове на София, реших да ви направя мои заместници. Милене, ти обеща да асфалтираш 400км пътища бързо, хайде направи го, Ти, Татяна, обеща, че ще спреш корупцията, хайде направи го. Ти, Минко, каза, че си решил проблема с боклука и че си можещ, хайде действай!...
- Ами вие, господин Борисов, какво ще правите?
- Аз ще слушам "Батальонът се строява" и ще ви гледам!
Млад журналист се вредил за интервю с Бойко Борисов и го заварил на партийна сбирка. Разрешили му да зададе само 5 въпроса и той започнал:
- Г-н Борисов, какъв е вашият най-голям страх?
- Само да не ми вземат кафеварката за турско кафе, защото тогава ще се разправяме!
- Какво мислите за нивото на цените у нас?
- По-добре да го вдигаш, отколкото да ти пада.
- А как виждате бъдещето на българските политици?
- Знаете ли колко много се търсят овчари в момента?!
- А какви хора влизат във вашата партия?
Борисов щедро предложил някой от съпартийците му да отговори. Георги Андонов се престрашил и ентусиазирано казал:
- Читави хора сме, не сме някви хора, които ще се продадем за малко пари!
Сконфузено мълчание в залата. Андонов се извинил неколкократно и замлъкнал гузно.
- А как бихте коментирали Народното събрание? Не настоящото такова, а въобще Парламента като институция?
- Толкова спящи другари и другарки на едно място не съм виждал. Ама то спят, ама то хъркат, ама то се излегнали, ама то мъка голяма. И уж защитават, а те спят.
Журналистът станал и благодарил за интервюто. Преди да си тръгне обаче попитал озадачен:
- Извинете, а кой беше онзи човек, който ту влизаше в стаята, ту излизаше от нея по време на цялото ни интервю?
Съпартиец на Борисов отговорил:
- А, това е Даниел Георгиев! Още не е сигурен дали иска да остане вътре или да излезе.
Бойко Борисов попитал Бог:
- Къде са ми българите?
- Мм... тоест, то още няма хора.
- Значи това все едно не съм го чул. Оправяй се, след малко пак ще те питам.
След малко. Бойко Борисов:
- Кой е тоя?
- А... тоест, това е Адам, първият чов... исках да кажа - българин.
- Това не е българско име.
- Не, той си е абсолютен българин, с чисти индоирански корени.
- И все пак не е българско.
- Виж сега, те, нали знаеш, прабългарите едно време са имали малко по-различни имена.
- Добре, от мен да мине. Но ако втори път те чуя да ми говориш на „виж сега”, ще те уволня. Излишно е да ти казвам, че не се шегувам.
Малко по-късно. Бойко Борисов казва на Бог:
- А бе, я ми покажи жена му на тоя Адам, може да е някаква засукана, така...
- А... тоест, всъщност, то няма жени, само Адам е.
- Какво?! А бе, ти луд ли си , бе? Нали сме демокрация? Нали трябва да се гласува? Кой ще гласува, и въобще...
- Добре, но аз създадох Адам по свой образ и подобие, сега как да създам жена?
- Откъде да те знам, ти си Бог – оправяй се...
- Ммм... сега като си помислих – сещам се за един начин, но е доста груб, и при манипулацията, на Адам може да му се счупи някое друго ребро.
- Въобще не ме интересува. Счупи му всички ребра на тоя нещастник! Дори ако трябва – му натроши всичките кокаляци, мизерника му с мизерник. Жени трябва да има! Задължително! И не ме карай да ти казвам да ме погледнеш в очите.
Бог казал: „добре”, видимо облекчен. След това приспал Адам, извадил му едно ребро и от него създал Ева.
Малко по-късно. Бойко Борисов:
- Коя е тая?
- А... тоест, това е първата же... а, българка!
- Как се казва?
- Ева.
- Това не е българско име.
- Не, понякога се използва. Може да се каже, че е и българско.
- Нищо българско няма в това име.
- Ами списание „Ева”, то не е ли българско списание?
- ...Добре тук минаваш. Трябва да уважаваме българските женски списания.
Това потвърждава другата широко дискутирана у нас теза, а именно – че първите хора са били българи.