Млад журналист се вредил за интервю с Бойко Борисов и го заварил на партийна сбирка. Разрешили му да зададе само 5 въпроса и той започнал:
- Г-н Борисов, какъв е вашият най-голям страх?
- Само да не ми вземат кафеварката за турско кафе, защото тогава ще се разправяме!
- Какво мислите за нивото на цените у нас?
- По-добре да го вдигаш, отколкото да ти пада.
- А как виждате бъдещето на българските политици?
- Знаете ли колко много се търсят овчари в момента?!
- А какви хора влизат във вашата партия?
Борисов щедро предложил някой от съпартийците му да отговори. Георги Андонов се престрашил и ентусиазирано казал:
- Читави хора сме, не сме някви хора, които ще се продадем за малко пари!
Сконфузено мълчание в залата. Андонов се извинил неколкократно и замлъкнал гузно.
- А как бихте коментирали Народното събрание? Не настоящото такова, а въобще Парламента като институция?
- Толкова спящи другари и другарки на едно място не съм виждал. Ама то спят, ама то хъркат, ама то се излегнали, ама то мъка голяма. И уж защитават, а те спят.
Журналистът станал и благодарил за интервюто. Преди да си тръгне обаче попитал озадачен:
- Извинете, а кой беше онзи човек, който ту влизаше в стаята, ту излизаше от нея по време на цялото ни интервю?
Съпартиец на Борисов отговорил:
- А, това е Даниел Георгиев! Още не е сигурен дали иска да остане вътре или да излезе.
Бойко Борисов попитал Бог:
- Къде са ми българите?
- Мм... тоест, то още няма хора.
- Значи това все едно не съм го чул. Оправяй се, след малко пак ще те питам.
След малко. Бойко Борисов:
- Кой е тоя?
- А... тоест, това е Адам, първият чов... исках да кажа - българин.
- Това не е българско име.
- Не, той си е абсолютен българин, с чисти индоирански корени.
- И все пак не е българско.
- Виж сега, те, нали знаеш, прабългарите едно време са имали малко по-различни имена.
- Добре, от мен да мине. Но ако втори път те чуя да ми говориш на „виж сега”, ще те уволня. Излишно е да ти казвам, че не се шегувам.
Малко по-късно. Бойко Борисов казва на Бог:
- А бе, я ми покажи жена му на тоя Адам, може да е някаква засукана, така...
- А... тоест, всъщност, то няма жени, само Адам е.
- Какво?! А бе, ти луд ли си , бе? Нали сме демокрация? Нали трябва да се гласува? Кой ще гласува, и въобще...
- Добре, но аз създадох Адам по свой образ и подобие, сега как да създам жена?
- Откъде да те знам, ти си Бог – оправяй се...
- Ммм... сега като си помислих – сещам се за един начин, но е доста груб, и при манипулацията, на Адам може да му се счупи някое друго ребро.
- Въобще не ме интересува. Счупи му всички ребра на тоя нещастник! Дори ако трябва – му натроши всичките кокаляци, мизерника му с мизерник. Жени трябва да има! Задължително! И не ме карай да ти казвам да ме погледнеш в очите.
Бог казал: „добре”, видимо облекчен. След това приспал Адам, извадил му едно ребро и от него създал Ева.
Малко по-късно. Бойко Борисов:
- Коя е тая?
- А... тоест, това е първата же... а, българка!
- Как се казва?
- Ева.
- Това не е българско име.
- Не, понякога се използва. Може да се каже, че е и българско.
- Нищо българско няма в това име.
- Ами списание „Ева”, то не е ли българско списание?
- ...Добре тук минаваш. Трябва да уважаваме българските женски списания.

Това потвърждава другата широко дискутирана у нас теза, а именно – че първите хора са били българи.