Гей влиза при лекаря и с тъничък гласец казва:
- Докторе, за резултата от теста за СПИН идвам!
- Мдаа, тук пише, че сте позитивен. Съжалявам!
- А как се лекува?
Докторът предписва лечение:
- Литър мляко се оставя на слънце един ден и после се пие. След това се ядат сливи, круши, престояло кисело мляко и много вода!
Ония си тръгва, а сестрата възкликва:
- Но, докторе, тук пише, че резултатът е негативен!
- Нищо, нека разбере за какво му трябва г*за!
Мъж в кабинета на лекар андролог:
- Ето Ви, едно стерилно бурканче, утре ще ми донесете сперма в него, за анализ.
На другият ден, мъжът идва, обаче в бурканчето няма нищо!
- Нали Ви казах, трябваше да донесете сперма за анализ в бурканчето...
- Докторе, опитвах, първо с лявата ръка, после с дясната ръка, после с двете ръце, не става! После извиках жена ми, и тя пробва с едната ръка, с другата ръка, пробва и с уста, не става. Жена ми извика съседката, и тя пробва с ръце, пробва и със зъби...
- А стига бе, и жена ти и съседката не са могли да ти помогнат да дадеш за анализ сперма...
- Не бе, докторе, не можахме да отвием капачката на стерилното бурканче...
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
Сподели