Елегантно облечен мъж вечеря сам в изискан ресторант. Забелязва красива дама в червена рокля през няколко маси, която също вечеря сама. Джентълменът виква келнера и му поръчва:
- Гарсон, една бутилка от най-доброто каберне за онази дама.
Келнерът занася бутилка вино на масата на дамата и й казва, че е от джентълмена. Дамата поглежда към него, после хладно изважда листче, написва нещо на него и го дава на келнера. Той от своя страна го носи на мъжа. Джентълменът прочита:
"Уважаеми господине, за да приема виното от вас, вие трябва да имате:
1. Мерцедес в гаража.
2. Един милион долара в банката.
3. 20 см в гащите. "
Джентълменът хладно кимва, изважда позлатен Паркер, написва нещо на обратната страна на листчето и го дава на сервитьора, който го връща на дамата. Тя прочита:
"Уважаема, за ваша информация, аз имам:
1. Не само Мерцедес, но и БМВ, Порше и Ферари в гаража.
2. В банковата ми сметка има не един, а двайсет милиона долара.
3. Ала за нищо на света, дори и заради красива жена като вас, не бих отрязал 5 см от това което в гащите. Прочее, върнете обратно бутилката, ако обичате. "
Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко - има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите - мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква - аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката - сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
- Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областта, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтри клуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш - ще ти платя двойно.
- Абсолютно изключено, сър - невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен...
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора - невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
- Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
- Вижте сър, наистина ме трогвате, но... Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин. руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтри клуба, профуква всичко, нооо... си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек - "Какво ще кажат колегите"е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси - сяда, подава банкнотата и казва:
- Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ще ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
- Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
- Айде сега, да видим - какво ще си помислят колегите!
Решили да поставят различни нации при идентична ситуация, за да проучат психиката на хората в различни региони от Европа. Ситуацията е - мивка пълна с чинии, гола мацка (ама невероятна), и маса с ябълка на нея.
Пръв влиза англичанинът и измива чиниите, дава на момата ябълката, след като тя хапва се оправят. Излиза и го питат:
- Защо постъпихте така?
- При нас е така! Първо работата, преди всичко работата. После ние сме Джентълмени и отстъпих храната на момичето. След като остана време, може и малко удоволствие, та правихме с*кс, но само ако има време.
Влиза французинът и правят с*кс, разделят си ябълката и накрая измива чиниите.
- Значи при нас е преди всичко с*кса. Понеже беше хубаво и се по натоварихме, и се подкрепихме с ябълка, а после за благодарност измих чиниите.
Влиза Бай Ганьо и комисията се втрещява. Момата мие чинии, ония я чука на задна и ръфа доволно ябълка. После обяснява на недоумяващите европейци:
- В България е така! Който работи го е*ат, а който е*е трябва да яде.
Червената шапчица, Oскар Уайлд
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но…
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли… Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се, към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.
Тръгнал един човек на почивка, но точно се мръкнало и колата му се повредила в едно село. Мъчил се да я оправи, но не успял. Видял един селянин да минава по пътя и го попитал има ли къде да преспи в селото, пък утре да оправя колата и да продължи. Селянинът му казал: - Навсякъде е пълно с курортисти, но има една вдовица на края на селото, нейната къща е празна, там може да преспиш. Намерил човекът къщата, почукал, отворила му жената, той я питал може ли да преспи. Тя му казала: - Може, но имайте предвид, че аз от 5 години съм вдовица … Мъжът я прекъснал: - Госпожо, аз съм джентълмен! Жената сложила вечеря, изкарала вино. Вечеряли, жената започнала да оправя стаята за спане и пак казала: - Да ви кажа пак, че от 5 години съм вдовица и … - Госпожо, аз съм джентълмен! Моля ви, не се притеснявайте! На сутринта човекът се събудил, излязъл на двора и видял жената да храни кокошките. Направило му впечатление, че има много петли, а малко кокошки и попитал: - Защо имате повече петли, отколкото кокошки? - Ами то само един от тях е петел, другите са джентълмени!