Един професор по математически анализ се прибрал и видял че крана на мивката в кухнята му капе. Извикал водопроводчик. Водопроводчикът затегнал една тръба за 5 минути работа и кранът спрял да капе. Професорът се зарадвал, но усмивката му бързо увехнала, когато видял сметката. - Боже, това е една трета от месечната ми заплата! - възкликнал на глас той. Е, все пак платил и прибирайки парите, водопроводчикът му казал: - Пич, ясна ми е твойта работа. Професор по математика. Не взимаш много пари. По-добре стани водопроводчик и ще 'зимаш много повече. В наш'та фирма си търсим нови. Заповядай. Само като кандидатстваш за позицията, пиши че си завършил само седми клас, че там не се кефят много на умници. Професорът така и направил. Работата била лесна. Парите добри. Позамогнал се и започнал да живее нормално. Един ден директорът на фирмата решил, че не е много културно всичките му работници да нямат даже и основно образование и решил да ги прати на вечерна гимназия та поне да имат завършен осми клас. Професорът, за да не се издаде, също трябвало да ходи. На първия час по математика, учителят решил да изпита някои от водопроводчиците, за да се запознае с познанията им. Първият му въпрос бил за лице на окръжност и по случайност посочил нашия професор. С усмивка на лице професорът понечил да я каже, но за негов ужас се усетил, че я е забравил. "Е", помислил си той, "това не е толкова фатално. Все ще мога да я изкарам". Започнал да пише по дъската постепенно я напълнил с интеграли, диференциали и формули и накрая получил: -pi*r^2. Този минус, обаче въобще не му харесал и започнал да пише още интеграли и да смята... но пак получил същото. С отчаяние се обърнал към останалите водопроводчици и ги видял всички да му подсказват със знаци и шепнене: - Размени границите на интервала на интеграла!
Влиза мъж в ресторант и сяда на една маса. Пристига келнера и веднага му предлага меню. Мъжът отказва менюто с думите:
- Благодаря! Една лъжица и една вилица ако обичате!
Келнерът повдига вежди но... желанието на клиента е закон. След минута вилицата и лъжицата са вече на масата. Мъжът ги помирисва внимателно, облизва ги и казва:
- Така. Първото ви ястие днес е супа топчета и пилешка супа. За мен една пилешка супа. А основното ви ястие е мусака и пиле с ориз. Нека да е мусака.
Келнерът само примигва учудено след точната преценка. И естествено изпълнява поръчката.
На следващия ден цялата сцена се повтаря. Клиентът пристига и по миризмата и вкуса на вилицата и лъжицата безпогрешно разпознава дневното меню, след което поръчва.
Така цяла седмица.
Един ден келнерът решава да се пошегува. Взема вилица и лъжица и отива при готвачката:
- Мария, една молба имам - можеш ли да си пъхнеш там... в тебе де, тази вилица и лъжица? След това ми ги дай!
- Абе пс, по-тихо бе. Ти добре ли си?
- Стига се прави сега де, ще кажеш че не се знаем, имам нещо на ум!
Така с малко кандърми, кака Мария омазала вилицата и лъжицата и ги върнала на келнера.
А той ухилен под мустак - право при клиента, който току що е заел мястото си на масата.
Мъжът поема приборите, помирисва ги, облизва ги и поглежда с учудване към келнера:
- Я, кака Мария тука ли работи? !
Отишьл бай Георги на паэара в големия град с две гьски в една кошница.До обяд продал едната,но за другата купувач така и не се намирал.Откаэал се да чака повече,прибрал я и си трьгнал.Пьтят эа автобуса минавал покрай едно кино и видял с голяма изненада че дават нашумелия вече и на село „Време раэделно”.”Трябва да го гледам на всяка цена,това ще ме направи най-интересния слушател на село”-решил той. На гишето намрьщената касиерка го отрязала веднага: -Какви са тия животни,това да не ти е зоологическа градина,не може ! Хитьр бил обаче нашия,излязьл отпред,огледал се и като видял че не го гледа никой,натьпкал гьската в шаячни гащи,завил се с балтона,безпроблемно си купил билет и влязьл.
Хората започнали да пьлнят салона.До него седнало младо момиче,угасили лампите и филма почнал.
Гьската обаче почнала да се задушава в дебелите гащи,и изобретателния селянин намерил решение.Разкопчал две копчета и онова проточило навьн шия да диша.
Не минали и пет минути и страшен письк раздрал тьмнината.Спрял филма,светнали лампите,момичето припаднало, а от нашия човек нямало и следа.
Спуснали се хора,свестили я.Потьркала уплашено очи тя и казала с треперещ глас :
-Все бях виждала,боже,ама да яде фьстьци от рьката ми не бях !
Сподели