Класическа ситуация: Сър Джон и сър Джеймс след обилна вечеря обсъждат политика и други лековати теми, пушейки пури и пиейки бренди в кабинета на сър Джон. - По дяволите, сър Джеймс, парламентът и този сезон е безвкусен като варена сьомга. - Абсолютно подкрепям позицията ви, сър Джон. И като стана въпрос за варена сьомга, тази вечер телешкият стек беше превъзходен, както обикновено. От години си задавам въпроса как селектирате готвачите си? - Питам ги кой е любимият им автор. - Любопитен подход! - Чарлз, чиито ястия имахте удоволствието да опитате тази вечер, е любител на Бодрияр. - Замислих се… май съм мяркал моят шеф Едуард да прелиства Бегбеде. - Боже мой, сър Джеймс, това обяснява защо фондюто Ви през април беше пълно фиаско! Как очаквате от човек без никакъв усет към литературата да знае как се приготвя свястно фондю?
На един овчар жената взела да бере душа. Какво ли не опитвали - билки, чайове - нищо не помагало. Започнали да се готвят за погребение... А овчарят, объркан, се въртял около леглото на умиращата и се чудел как ще я кара оттук нататък.
По едно време, като за пореден път погледнал към гаснещата си жена, си рекъл: "Абе тя булката така и така си отива, ами я да й ударя няколко тека на прощаване". Речено - сторено. Започнал я той, както си знае и - не щеш ли - умиращата трепнала. После върху пожълтялото й лице избила слаба руменина, започнала да диша, отворила очи, усмихнала се и след още няколко тека скокнала пъргаво и отишла в кухнята да премете и да сготви...
Овчарят, замислен, излязъл пред къщата, седнал на прага, смачкал си калпака и започнал да рони горчиви сълзи. Приятелите му, които се били насъбрали в очакване на най-лошото, го наобиколили и започнали да го утешават: "Не плачи, к``во да правиш, така й било писано... Ти си все още млад, ще ти намерим друга булка..."
"Яз не плачем за това бе!" - сопнал се тогава овчарят. - "Булката я оправихме, ша жувее... Плачем, от ма е яд... Яд ма е как изпущихме миналата година тате!".
В имота зад къщата имало едно дърво, на което трябвало да се отрежат няколко клона и една събота един мъж запалил резачката, подпрял стълбата и се покатерил да свърши тази работа. В другия край на двора, двете момчета на семейството ритали топка. И както често се случва в такива истории, топката ударила стълбата, тя се разклатила. Мъжът изгубил равновесие, отрязал си няколко пръста, при падането си счупил левия крак, който бил заклещен, а при съприкосновението на главата му с цимента, тя се сцепила, носът не издържал и от тялото му не издържали няколко ребра. Когато успял да вкара въздух в изпразнените си дробове, мъжът ревнал като заклано прасе на жена си, която пък си гледала нейната работа вътре в кухнята: - Аааай! Жено маааа! Аааай... Изскочила жената и като видяла мъжът си изплющян на плочника, целия в кръв, със сцепена кратуна, без няколко пръста, без няколко зъба, единият му крак гледа наобратно... без малко да припадне. - Божке! Какво стана, сърце мое? - Викай бърза помощ, ма! Да идват да ма закарват у болницата, ааай, че целия са потроших ма, ееей... Хукнала тя вътре да си вземе телефона и след малко се връща. - Мъжо бе, на моя му е свършила батерията, пък твоя блокиран, кажи паролата да го разблокирам! Станал мъжът, пообърсал се, поотупал се, понагласил си крака и казал: - А, нищо ми няма, к'во ша звъниш, ей сега ще ми мине кат' на куче...