По Стените
- Смрат, гнеж и бабички
- Бийте циганите, не чекии
- За жените само бой, бой, бой и никаква телевизия - може и малко диня
- Иска бъде дизел и бъде тахи
- Пушети тривъ и дишъйти липилу тъпи селяни
- Мразя расизма и негрите
- Ние сме танцуващите и пеещи боклуци на света (N.B.който е гледал Боен Клуб знае защо...)
- Не ме е яд, че колежките ми са грозни. Яд ме е, че започвам да ги харесвам
- PropaGanja
- NATO Air - Just Do It
- In grass veritas
- Внимание ниско прелитащи слонове
- Ако абортът е убийство, то онанизмът е геноцид
- Яжте сандвич с хляб
- Който няма цел, винаги я постига
- Сиръне до посиръне
- Грифонът е кофти гарга
- ПРОДИДЖИ - Изберете Българското
- МобилТел е ТЪПА фирма!!!
- Изборите не променят нещата, ако го правеха щяха да ги забранят...
- Ура за жените, които осъзнават, че са ку*ви
- C200 - само за маниаци и дърводелци
- Toшо ги е еб*л
Браво, ама кой е еб*л?
- Леките жени носят тежки парфюми
- Хемороидите са готини пичове
- Кмете, архитекте! Махнете тази тарба! (надпис върху рекламно пано)
- Обичам родината, мразя държавата
- Плътта около ваг*ната се нарича жена!
- Ако пафкането пречи на пиенето - заеби го
- Върнете ми маркера педали
- Еламугозавър
- Понякога и музиката ни влияе (надпис в 13 блок, Студентски град)
- DEAD MOROZ
- TAKE DEAD
- Проба на маркера
Жега. Седят си двама стари евреина на една пейка в парка и си говорят:
- Калеб, искам да ти кажа нещо, но ти няма да ми повярваш...
- Защо да не ти повярвам? Вярвам ти.
- Ходих вчера до магазина и срещнах едно изключително красиво момиче. Не, ти не ми вярваш...
- Вярвам ти.
- Тя каза, че е програмист. Аз я поканих да я заведа на ресторант и тя се съгласи. Не, не, ти не ми вярваш...
- Вярвам ти напълно! Разкажи какво стана.
- Поръчахме червено вино, а след това и коняк. И тогава тя ме покани у тях. И там правихме с*кс два пъти! Не, виждам, че не ми вярваш!
- Вярвам ти. Но просто не мога да повярвам, че тя е програмист.
- Защо не вярваш?
- Защото последния път, когато ми ставаше, компютрите още не съществуваха.
Семейство на Кире, живеело с майката на булката.Тъщата много мразела зет си, а още повече и котаракът му и непрекъснато ги тормозела.Но веднаж младата булка заминала командировка и мъжът прибирайки се към къщи предчуствал най-лошото!Когато влязъл - какво да види: - масата отрупана с мезета и прясно изпържени кюфтенца, бутилка ракия, друга с шампанско..., а тъщата - усмихната му носи чехлите.Седнали на масата и тя вдигнала тост:
- Да си жив и здрав зетко!Повече няма да те тормозя!От днес нататък с теб ще бъдем приятели!Наздраве и си вземи кюфтенце, докато са топлички!
Гледа Кире и не вярва на нищо!Пийва, взима си кюфте, чувството му за самосъхранение обаче надделява и тойго хвърля на котарака.Котарака захапва кюфтето, облещва очи и пада мъртъв на земята!
- Ах, тиии....!- изревава Кире и хваща тъща си за гушата и стиска, стиска.., докато оная престане да мърда.Тогава котарака скача от пода с вик:
- О, иееее!Знаех си, че ще се хванеш!