Двама съседи ловили риба. На единият все му кълвяло, а другият и жаба не успял да улови.
- Завиждам ти, като те гледам колко риба си хванал... а аз нищо. Каква стръв използваш?
- Хляб, ама специален!
- Как така специален? От къде да намера и аз такъв?
- Ами виж сега, като видиш жена ти да се разхожда по двора с поличка, взимаш парче хляб и я чакаш да се наведе. Щом се наведе отиваш при нея и го потъркваш между краката й. Няма начин да не се възбуди и ще подмокри хляба. С него рибите ще се скъсат да кълват.
- А ти от къде знаеш, че ще стане?
- Е, всеки път така правя с моята.
И така, преди следващия риболов, човекът решил да се възползва от съвета на комшията си. Жена му се разхождала из двора по поличка. Щом се навела, мъжът й веднага изтичал и започнал да я търка с хляба между краката. Жената без да се обръща измъркала:
- Ооо, комшо, пак ли за риба?
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала:
- Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е?
- Да, госпожо - отвърнал Иванчо.
Дошъл денят на проверката.
Класът имал за домашно да напише съчинение за зимата.
Учителката казала:
- Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете?
Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка.
Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспекторът казал:
- Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче.
Станал Иванчо и започнал да чете:
- Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци...
Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил...
- ...се еб*т, госпожо.
Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала:
- Иванчо, не е ли малко неудобно...
- Еми неудобно е как няма,знаете ли как се пързаля!