Big Brother по цигански:
Първи ден: Голям купон по случай, че сите роми заедно са събрали 12 души, които не са роднини помежду си. Освен това са сами в цял апартамент от 300 квадрата. Йедене и пиене на корем, докато е още чистичко.
Втори ден: Оказва се, че съквартирантите не са 12, ами 36 човека, защото всеки е донесъл в куфара си по двама свои роднини.
Трети ден: Водата в джакузито е газирана, ама става за пиене. Съквартирантите са недоволни, защото в изповедалнята няма тоалетна хартия, а пликовете от мисиите много драскат.
Четвърти ден: Нонстоп с*кс, понеже няма друго за правене.
Първа елиминация: Сериозен проблем, понеже са номинирани Манго, Хасан и Айше, а така се казват 28 души от всичките 36. В крайна сметка доброволно си тръгват по трима от всяка група. След тяхното заминаване къщата мистериозно остава без одеала, батерии за чешмите, мокет, помпа на джакузито и дръжки на вратите.
Втори месец: Досега няма успешно завършена мисия, понеже още на първите елиминации са изхвърлили оня Хасан, дето е учил първи клас и след това няма кой да чете условията. В крайна сметка съквартирантите са с около 200 процента на минус от бюджета. Няма за ядене, изпушили са храстите, в боклука също няма нищо, бубите също са изядени, а в крайна сметка спира токът, защото някой е прибрал жиците. Пак е време за нонстоп с*кс.
Три месеца след края на шоуто: Телевизията е фалирала, програмата е закрита, но никой не се е сетил да изведе съквартирантите.
Пратил Господ Дева Мария на земята да му каже как живеят хората. Праща тя телеграма от Русия: "Тук хората пият, и пият, и пият. От дъжд на вятър работят. Обшо взето - ужас". Праща втора телеграма от България: "Тук хората пият, работят и се еб*т. Общо взето - умряла работа." Праща от Западна Европа: "Тук хората работят пет дена и живеят два. Общо взето има ред. Утре летя за Америка"
Чака Господ вести от Америка, ама няма нищо. Праща Свети Петър да провери какво става. Отива той и какво да види - седи Дева Мария на една поляна, около нея разни хубавци, свири музика, ядене и пиене много, хората весели. Видяла го Мария и се провикнала:
- Пепи, кажи на Боги, че Мими няма да се връща.
Жената лежи в болница. Наложи се аз да се грижа за всичко. След работа отидох до магазина. Напазарувах за ядене разни неща. Прибрах се. Почистих на котката. Посрещнах децата от училище. Помогнах им за домашните. Приготвих вечеря. Нахранихме се. Минах с прахосмукачката. Измих чиниите. Сложих децата да спят. Нахраних котката. Пуснах пералнята. Подредих, каквото имаше за подреждане. Нито компютър, нито телевизор съм пускал (ако така продължава, в свободните минутки ще почна да гледам сериала и да плача). Легнах си. Почти полунощ е. Гроги съм, направо тялото ме боли. Сутринта трябва рано да ставам да водя децата на тренировка. Представих си ситуацията: Прибира се жената пияна от бар, носи и някоя биричка за допиване вкъщи. Включва телевизора, тропа из кухнята, търсейки нещо за пиянския глад. Пие биричка в кухнята, пуши, смее се. После идва в спалнята, вонейки на пиячка и цигари, и почва да ми се натиска. Бих я убил!