Дебел мъж искал да отслабне. Пробвал всякакви диети, но нищо не се получавало. Накрая прочел една обява: „Отслабнете с 5 кг. на ден!“. Позвънил, казали му, че ще дойдат на място. На другия ден се звъннало на вратата, мъжът отворил, а там стояла красива гола жена, която държала табелка: „Ако ме хванеш съм твоя!“. Започнал мъжът да я гони из цялата къща. Няколко часа я гонил, най накрая я хванал, свършил работата, застанал на кантара – отслабнал с 5 кг! Следващата седмица пак позвънил по телефона и казал: „Искам да отслабна с 10 кг!“. Отново му казали да чака в къщи. На другия ден на вратата го чакала още по-красива гола жена с табелка „Ако ме хванеш съм твоя!“. Започнал да я гони. Половин ден я гонил, най накрая я хванал…, застанал на кантара – бил отслабнал с 10 кг! Следващата седмица отново се обадил по телефона и твърдо казал: - Искам да отслабна с 20 кг! - Сигурен ли сте? - Сигурен съм! - Е, добре. Чакайте вкъщи. И отново на вратата се звъни, мъжът отваря вратата, а там стои едър негър с табела „Ако те хвана си мой!“.
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили. - Ти как се казваш? - Пепи. - Странно, и аз се казвам Пепи. - Моята фамилия е Въртигъзева. - Странно, и моята фамилия е Въртигъзева. - Аз съм от Плевен. - А, и аз съм от Плевен. А ти с какво се занимаваш? - Ами бях секретарка на директор на ТКЗС. - Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС. - А как се казваше този директор? - Бързоклатев! - Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли? - Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка. - Да, три години. - А, и аз му бях секретарка три години. - И колко ти беше заплатата? - Ами 390 лева. - Странно, моята беше 370. - А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин? - Ами правих му. - А телефона вдигаше ли? - Вдигах го като звънеше. - А пускаше ли факсове? - Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца. - А правеше ли му свирки? - Ами правех му. - А гълташе ли? - Ами гълтах! - Ето - удържал ти е за храна!
Това е една много стара история. Действието се развива преди няколко стотин хиляди години, когато Адам все още се разхождал сам из райската градина Еден. Всичко било перфектно, имал най-прекрасното място за живеене, имал най-вкусните неща за ядене, прекрасен климат... Абе всичко било прекрасно, все пак за Еден става дума. Но гледа Господ отгоре, всичко перфектно, но на Адам му е скучно. Затова Господ се появил измежду облаците и се провикнал:
- Адаме, живот си живееш ти, обаче виждам, че ти е скучно. Поради тази причина, аз, Създателят на Света, реших да създам и Жената. Това ще е най-изящното същество на Света; тя винаги ще те обича; винаги ще е мила с тебе; ще ти готви; ще ти пере дрехите; ще поддържа къщата винаги в изящно състояние; при възникване на спорове тя винаги първа ще признава, че греши; ще ти роди и ще ти отгледа деца; никога няма да погледне друг мъж........ Абе това ще е перфектното създание!!
Адам замислено се почесал по главата и попитал:
- А това удоволствие какво ще ми струва??
- Ами ще ти струва един крак!
- Аха... А за едно ребро какво мога да получа??
...Останалото е история!!
Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Бай Иван и му казал:
- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента Първанов, искам всичко да е на ред.
Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Бай Иван още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене пиене, минала срещата...
След месец началника отива по същия повод при Бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно.
След още два месеца, началника пак отива при Бай Иван и му казва:
- Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Ватикана - за литургията на Папата.
Така и станало - отишли на литургията, а там много народ. Бай Иван и началника му застанали в центъра на тълпата и литургията започнала. По едно време Папата казал по микрофона:
- Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.
Отишъл Бай Иван, литургията свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Бай Иван го попитал:
- Началник, какво ти стана, защо припадна?
А началника отговорил:
- Добре... че си приятел с Първанов го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Папата те познава - как да е; но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита:
- Абе, кой е оня там горе до Бай Иван?
Чатят си две самотни бабички-наборки, едната нашенка, другата емигрирала преди бая години, в Германия. "Германката": - Аз си имам приятел. - Еййй… браво! И как е, как е? - Ами всеки вторник той идва у нас, аз му готвя айсбайн, той носи цветя, вино и бонбони, хапваме, пийваме, после се прегръщаме и пеем тиролски песни… - С*кс не правите ли? - Еми… той е импотентен, ма Златке, затова не правим с*кс… - И аз съм горе-долу така - всеки ден след работа при мен се качва бай Иван от втория етаж, ядем каквото има, пием каквото е останало, после правим с*кс… - Правите с*кс?!?… - Какво да правим, ма Станке, ние не знаем тиролски песни!…
Изгубил се изследовател открил къщичка на мъдрец след 3 дни скитане из китайските планини. Помолил за храна и гостоприемство.
- Добре, - казал китаецът. - Моят къща - твоя къща. Ти яде, пие, но не закача моя внучка или аз приложи тебе три най-ужасен китайски мъчение.
Съгласил се пътникът, изкъпал се, навечерял се и тъкмо тогава се върнала с малкото си стадо внучката на мъдреца. Погледнал я изследователят - момичето било хубаво като капка. Легнал си, но към полунощ не издържал, станал, отишъл до стаята... И двамата си прекарали доста добре. После изследователят се прибрал в стаята си и заспал. Събудил се към обяд и усетил на гърдите си тежест. Отворил очи, а на гърдите му сложен камък. На камъка - надпис: "Първи ужасен китайски мъчение - десет кила камък."
- Ама че мъчение! - ухилил се изследователят. Изправил се, отворил прозореца (а къщичката била на ръба на пропаст)и хвърлил камъка навън. В този момент, на перваза на прозореца, мярнал втори надпис: "Втори ужасен китайски мъчение - камък вързан за дясна топка." Погледнал човека към падащия камък, видял тънкото въженце зад него и без да мисли повече скочил през прозореца. Докато падал, видял трети надпис, надраскан на външната стена на къщата: "Трети ужасен китайски мъчение - лява топка вързан за легло."