Жена ляга гола на кревата, разтваря крака и пита съпруга си: - Знаеш ли, какво искам сега? - Разбира се, че зная! Обикновено искаш кожено палто, да получавам 10 пъти по голяма заплата, сам да каня майка ти на гости, всеки месец да правя ремонт в къщи и да размествам мебелите всяка седмица, да ходя за риба не по-често от веднъж на столетие, а в ресторант да те водя не по-рядко от два пъти седмично, сапунените сериали да се излъчват 24 часа по всички канали, а футбола да се приравни към п*рнографията и да се забрани със закон. Искаш също бирата да предизвиква страшен дрисък, да взема кредит и да купя 8 стаен апартамент и да замина за Антарктида за да изплащам кредита. Да имаш повече скъпи бижута от съседката, а членът ми да е по-дебел от този на съседа… А сега, к*чко, искаш да заемеш цялото легло, но няма да стане - МАРШ В КУХНЯТА НА ДИВАНА!!!
В кръчма в провинцията влиза мъж. Дрехите му са маркови - вярно, малко поизносени. Избира си маса. Сяда. Вика келнера:
- Риба имате ли?
- Шаран, треска, пастърва...
- Не, аз искам скумрия - позастояла и вмирисана, ако може...
- Добре, ще вземем от бакалията.
Мъжът казва замислено:
- Трябва да се приготви по специална рецепта...
- Каква рецепта?
- Моля ви, не я почиствайте, не я размразявайте, не я мийте!
- ???
- И с повечко сол, но само от едната страна! А от другата поръсете черен пипер колкото ви душа иска! Да! И трябва да се пържи без масло, просто я метнете на тигана, така че от едната страна да изгори, а от другата да посивее!
Келнерът се отдалечава в недоумение. Мъжът подвиква след него:
- И когато сте готов да ми донесете рибата, не ми я сервирайте по никакъв специален начин - просто ми я метнете през целия ресторант и просъскайте "Яж, куче проклето!"
Келнерът само повдига рамене и изпълнява всичко, точно както му нареждат...
Разчувстван, столичанинът със сълзи на очи му дава двеста лева бакшиш, прегръща го с благодарност и му казва:
- Трети месец съм в командировка бе, затъжих се за жена си, много ми липсва!
Съпруг и съпруга са поканени на бал с маски. Точно преди тръгването жената е повалена от силна мигрена и се налага да си остане у дома. Взема си едно болкоуспокоително и си ляга, а нейния мъж облича костюма си и отива на бала.
След един час жената е вече по-добре и решава с костюм, за който мъжа не знае, да види как ще се държи нейния съпруг на бала.
Вече на празненството, тя веднага по познава: той танцува с една непозната жена, после с втора, трета и т. н. Тогава съпругата решава да провери до къде може да стигне нейният мъж. Кани го на танц (той не успява да я познае) и му прошепва в ухото: "Хайде да отидем някъде, където няма да ни видят". Той разбира се съгласява.
След като си свършват работата жената веднага се прибира в къщи. След известно време се прибира и нейния съпруг.
Тя подхваща деликатно темата:
- Е как беше празника?
- Знаеш ли, скъпа - без теб ми беше скучно...
- Скучно? Струва ми се, че доста добре си си прекарал!
- Повярвай ми. Пристигам аз там и какво да видя - няма къде да стъпиш от народ. С моите приятели се завряхме в кухнята и докато си пийвахме направихме едно покерче. Заложих костюма и го загубих. А авера който го спечели веднага го облече... и на дансинга. Като почна да върти мадамите една след друга... накрая даже някаква пияна взе че му пусна. А аз... скука ! ! !
Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума - никой наоколо не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите... Постоянно пазарувах, а два пъти дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил... И за чий... интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че... дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на майната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смрадлив Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!
Младеж кандидатства за работа. Посреща го шефът:
- Седни, брато, как се казваш?
- Николай.
- Е, Коко, идваш значи, в понеделник по-ранко. Така към обяд. И действаш.
- А какво ще работя? Аз имам две висши образования, работя на компютър, карам кола...
- Ти това го заеби, важното е в четири да си тука за планьорка. Събираме се в моя кабинет - уиски, водка, коняк, мезета - до сутринта.
- Извинете, но аз не пия.
- Ясно. Тогава в понеделник не идваш. Почваш от вторник и в четири да си на планьорката. Ще се съберем, ще си поприказваме, момчетата ще донесат наркотици, ще понюхаме, ще се боцнем.
- Моля да ме извините, но аз съм спортист.
- Тогава не идвай и във вторник, ще почнеш от сряда. В четири е планьорката, ще докараме мадами, ще си направим групов с*кс.
Не мога. Женен съм. Имам две деца.
- Слушай, Коко, ти да не би да си педал?
- Не, защо?
- Е, тогава не идвай и в четвъртък. Няма да ти хареса.