Беше рождният ми ден. Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ. С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други. А аз седях на дивана гол...
Едно момче страшно много обичало банички, а в техния квартал на баничарницата се носила голяма слава. Всяка сутрин, когато тръгвал за работа си купувал баничка, и вечер когато се прибирал
-също. Не пропускал ден! Една сутрин, както обикновенно, трагвайки за работа се отбил. Взел си баничка и боза, и излезнал отвън да похапне. По едно време обаче вратата на фурната се открехнала, и какво да види
- един негър, хванал и меси тестото с к*ра си. На момчето му прилошало, повърнало, и възмутено казало:
-Да му е*а майката, какво е това нещо, вие нормални ли сте, как може? Толкова ли нямате точилки, та си месиш тестото с к*ра ?
А негъра се обърнал и казал:
-Ха, абе точилки има, ама сирене липсва!
Жена останала вдовица. Събрали се селяните и решили да й намерят съпруг. Намерили подходящ кандидат, също вдовец. Само че, човекът бил месар, прост човек, необразован. Жената въпреки това се съгласила и се оженили. Първата вечер слага тя масата, а съпругът казва: - Още леля ми казваше, че добрият християнин никога няма да седне на масата, без да е преспал с жена си. Усамотили се те в спалнята, после вечеряли, а той отново: - Още дядо ми казваше, че човек никога не бива да заспива, без да е уважил жена си. И пак. На сутринта: - А чичо ми казваше… След обяд: - Някога баба ми казваше… Минала се една седмица, селяните питат жената какво мисли за новия си съпруг. - Вярно, той не е интелигентен като първия ми мъж, но пък е от много добро семейство!
Сподели