Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта. Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната прост*тутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Прост*тутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така че богатият чужденец да не заподозре нищо. В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.
Проблясъци от миналото - любими лозунги:

При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)

25 години народна власт - 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)

Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)

Дръж маркуча си в изправност!
(Надпис в ТКЗС)

Да покрием навреме младите кобилки!
(Надпис в ТКЗС)

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
(Надпис в ТКЗС)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистическите агресори!
(Лозунг в птицеферма)

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)

Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание и после цял живот мъртъв.
(Крайпътен надпис във Видинско)

Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от "Интурист")

Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!
(Лозунг в болница)

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг в болница)

На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Всички луди - на борба за мир и световен комунизъм!
(Агиттабло в лудница)

Един допуснат брак - беда за целия колектив!
(Лозунг в предприятие)
Проблясъци от миналото - любими лозунги:

При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)

25 години народна власт - 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)

Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)

Дръж маркуча си в изправност!
(Надпис в ТКЗС)

Да покрием навреме младите кобилки!
(Надпис в ТКЗС)

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
(Надпис в ТКЗС)

Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу империалистическите агресори!
(Лозунг в птицеферма)

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)

Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе - цял живот мъртъв.
(Крайпътен надпис във Видинско)

Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от "Интурист")

Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!
(Лозунг в болница)

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг в болница)

На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")

Всички луди - на борба за мир и световен комунизъм!
(Агиттабло в лудница)

Един допуснат брак - беда за целия колектив!
(Лозунг в предприятие)
Контролна по история на
тема Съединението на България

Съединението се извършва, когато тогава или на 5ти не знам си кой месец не знам си коя година. Русия е супер държава и е луда работа и императора и е пич, 'щото е гонил много момите. Бил е голям праскач. Бил опраскал цялата женска част от Русия. Бе не точно цялата, 'щото имало и дърти шаврантии пък той не обичал да обладава стари сливи. През не знам си коя година той решил да дойде в България 'щото му писнало да е*е рускините. Приискало му се нему българско и докато бил тука решил ей така междувременно да съедини Княжество България и Източна Румелия, ма 'тва го направил не за друго, а ми щото бил голям пич. Докато бил тука опраскал бая от наще моми. Много му харесвали тия мили нашенки. Не можели да си го пре*ерат в Русия. Дейба и разгонения пръч. Тука направил сумати лапета - много бил потентен неговата мама! Като му омръзнало да е*е в България почнал да се чуди къде да ходи да си пръска семето. Голяма праскалка е бил тоя ша знаеш. Сигурно половината население на земята са му потомци. Даже прякори си имал, ама ся няма да ви ги кажа, че реших да въведа малко цензура, мама му дейба! Тука като бил си намерил и съмишленици. С нашия княз станали големи приятели. Двамата колко са ги жулили представа си нямаш. Той и нашия княз бил голям плейбой - много ги шибал и той. Бил и страшно надарен. Ако не бил княз нито една мадама нямало да му пусне след като види колко му е голям, ама нали бил княз и нямало начин да му се откаже. И за 'тва и той ги опраскал тука българките. Ама тъй като сме малка нация най-яките ги минал по няколко пъти.