Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка: - К’ва си ти, ма? - Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката. - Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас. - Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб. - Не, разкарай се. Не ми трябваш. - Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама! Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си: - За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Един отишъл на война и не щеш ли, парче от граната отхвръканало и му откъснало чепа с все м*дете. Направили му операция, лекували го, та останал жив. Върнал се той у дома, ама какво да прави, като е без онуй? Как ще уважава жена си? Пък го било страх, че ако не я клеца той, тя ще се научи да прави с*кс с други мъже. Мислил, мислил, па отишъл в града да му направят гумен чеп и вместо кайсии - една кесия с мляко. Върнал се и взел да оправя жена си с гумения чеп. Вкарва го в тъмното и мърда, мърда, накрая стисне мехурчето с млякото и то пръсне в сливата и. Изкарал така една-две години. Ама по едно време гледа - шкембето на жена му взело да расте. Напсувал я на ума си, решил, че е правила с*кс с други мъже, та затуй я завел в града на доктор. Кога я прегледали - що да видят! В тумбака и - осем пити кашкавал, три кила сирене и едно котле извара!
В краен софийски квартал, навигацията е безпомощна пред номерацията на блоковете и се въртя като муха без глава. Срещам един чичка с куче... - Къде е "Блок 105?" Вдига рамене. Момиче с телефон като дъска за хляб и хендсфрий. - "Блок 105?" Подмина ме без да ме чуе. Решавам да включа GPS-а и да ме локализира поне къде съм, когато виждам две бабки на пейка пред един вход... -"Блок 105?" Двете се споглеждат! - Това, не беше ли блока на оная, лудата Маргарита на Славчо, дето го търсиха полицаите? - Кой, ма? Че, тоя сека вечер ходи да спи у съседния вход на Елкини с големата дъщеря. Баща и ако разбере, ще ги утрепе и двамата!... Ти, момче, от тука тръгваш само направо и като видиш голяма реклама на прах за пране с една гола уруспия дето участва в биг брадъра - завиваш в ляво! И на ония, дето лежи и се прави на умрел там до кофите нема да му даваш никакви стотинки ако ти иска, че се напива и прави поразии... Как и беше името на тая от рекламата, ма..? Закъсате ли някъде, има ли бабки наоколо - не ви трябва ни навигация, ни Google, ни GPS...
Big Brother по цигански:
Първи ден: Голям купон по случай, че сите роми заедно са събрали 12 души, които не са роднини помежду си. Освен това са сами в цял апартамент от 300 квадрата. Йедене и пиене на корем, докато е още чистичко.
Втори ден: Оказва се, че съквартирантите не са 12, ами 36 човека, защото всеки е донесъл в куфара си по двама свои роднини.
Трети ден: Водата в джакузито е газирана, ама става за пиене. Съквартирантите са недоволни, защото в изповедалнята няма тоалетна хартия, а пликовете от мисиите много драскат.
Четвърти ден: Нонстоп с*кс, понеже няма друго за правене.
Първа елиминация: Сериозен проблем, понеже са номинирани Манго, Хасан и Айше, а така се казват 28 души от всичките 36. В крайна сметка доброволно си тръгват по трима от всяка група. След тяхното заминаване къщата мистериозно остава без одеала, батерии за чешмите, мокет, помпа на джакузито и дръжки на вратите.
Втори месец: Досега няма успешно завършена мисия, понеже още на първите елиминации са изхвърлили оня Хасан, дето е учил първи клас и след това няма кой да чете условията. В крайна сметка съквартирантите са с около 200 процента на минус от бюджета. Няма за ядене, изпушили са храстите, в боклука също няма нищо, бубите също са изядени, а в крайна сметка спира токът, защото някой е прибрал жиците. Пак е време за нонстоп с*кс.
Три месеца след края на шоуто: Телевизията е фалирала, програмата е закрита, но никой не се е сетил да изведе съквартирантите...
Сподели