Млад мъж се разхожда по Витошка в 12 часа на обяд. Срещу него една миловидна девойка - хубави големи ц*ци, малко дупе, а в лицето фантазия.
Пресича тя по единия тротоар, нашия човек и той. Пресича тя на другия, и той така. Мацката направила крачка в страни да се разминат, нашия и той и така се засрещнали.
- Извинете госпожице, вие сте най прелестното създание което са виждали очите ми, може ли да ви попитам нещо?
- Питайте господине !
- Искате ли сега, точно тук, в центъра на София, 12 часа по обед, да ми направите една свирка ?
- Простак, идиот, аз да не съм някаква долна ку*ва !?
- Не, не госпожице, моля да ме извините, ако не съм се изразил правилно или вие не сте ме разбрали. Аз исках само да ви предложа, сега тук 12 часа по обяд, да ми направите една свирка, след което да отидем на летището, да се качим на частния ми самолет, след което да отидем до Венеция, после в Лондон и Париж, да се разходим по всички бутици, да ви купя бижута, парфюми и рокли ...
От долу се чуло:
- И овуфки и овуфки ...
20 ПРИЗНАКА, ЧЕ СТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА
1. За вас “МакДоналдс” е скъп ресторант с вкусна храна и изискано обслужване.
2. Считате 100 долара на месец за висока заплата.
3. Повече от всичко на света мразите софиянците. Най-често се обръщате към тях със “селяни”.
4. “Москвич” – това е добър автомобил, а “Жигули” – истинска лимузина!
5. Ходите на вилата не за да почивате, а за да работите.
6. Купувате си битова техника от световно известните марки “Sonie”, “Panasonix” и “Pieonnear”, както и дрехи на най-добрите световни производители “Badidas”, “Naik” и “Ribok”.
7. Симпатизирате едновременно и на царя, и на комунистите.
8. 300 грама ракия на ден – за вас това не е алкохолизъм, а просто в реда на нещата.
9. Вместо “Извинете”, казвате “Опааа!”.
10. Любимият ви хипер-маркет е “Илиянци”, а ЦУМ – нещо като къща-музей.
11. Качвате се с подскок на ескалатора.
12. Настръхвате от вълнение в метрото.
13. Където и да отивате – минавате през гарата, защото ви е страх да използвате непроверени маршрути.
14. “Интернет клуб” ви звучи като публичен дом.
15. Когато ви кажат “кликни” – клякате.
16. Бързо се сближавате с шофьорите от “Градския транспорт”, тъй като само те слушат вашата музика.
17. 20 лева за такси до Центъра ви звучи нормално.
18. Отнасяте се връждебно към банкомати и врати с фото-клетка.
19. Дънки, комбинирани с хавайка е последния писък на модата.
20. Докато пиете кафе във Виенската сладкарница – тайно набирате собствения си мобилен телефон. Вдигате след края на мелодията и провеждате кратък, но шумен разговор.
Жена изпраща мъжът си в командировка. Викнала си тя любовника и точно в най-напеченият момент се чуват стъпки в коридора - мъжът й се прибира...
Тя: В паника, се чуди къде да го покрие. В шкафа - няма място, в гардероба - също. Живеят на 8-мият етаж - не става и да скочи. Измислила елегантно решение:
- Застани тука в средата на стаята и не мърдай.
Мъжът й влита в стаята и вижда любовника изтъпанчен в средата на стаята, гол и не мърдащ.
- Кой е това МА!
- Ами скъпи, това е новата ми покупка с*кс робот. Продадоха ми го от WS-Телешоп страшно изгодно, с коледно намаление 50%, за да го ползвам, докато ти си в командировки и да не си мисля за други мъже.
- А така ли - казал мъжът. - Добре.
Жената излезнала нещо до кухнята и мъжът й останал на саме с любовника (робота).
Помислил, помислил, па решил, че щом е робот да вземе да го "пробва" отзад как е. Дали "работи". Извадил си онази работа, тръгнал да я пъха отзад на любовника, ама "робота" стиска ли стиска. Ядосал се мъжът и решил да вземе една бормашина и с една бургия да го разшири малко, така да се каже...
Доближил бургията до задника му и "робота" проговорил с човешки глас:
- Опитайте пак с х*й... моля. Опитайте пак с х*й.. моля.
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
Мъж седнал в ресторант и започнал да поръчва - салати, ракии, предястия, ястия, вина, десерти, кафета - почти цялото меню. По едно време до него се доближил келнера и попитал:
- Господине, имате ли нещо против да оправим сметката?
- Няма проблем, но ще ви помоля да попитате управителя на ресторанта, дали е възможно да платя с перли - отвърнал мъжа.
Келнерът се оттеглил и след малко се върнал:
- Няма проблем, господине, управителят е съгласен.
- Чудесно! - казал нашия - дай тогава една порция миди и стискай палци!
През 1980 г. Световната академия на науките решила да направи експеримент - да замрази трима доброволци от различни нации, които да бъдат размразени след 100 години, за да се види дали ще оцелеят. Явили се трима доброволци - от СССР, САЩ и НРБ. Замразили ги.
Точно след сто години световните учени размразили доброволците, които живнали, но не били пуснати веднага в обществото, за да могат предварително да се запознаят с новите реалности. Ето защо ги настанили в хотел и им дали ядене, пиене и вестници. Но на следващата сутрин и тримата били заварени мъртви. Почудили се учените и криминалистите как така са умрели, след като всичко било наред, нямало улики за убийство, нито отрова в храната и напитките, въобще - нищо. И тогава забелязали, че вестниците им били разтворени на страниците за топ-новините с най-едър шрифт. Ето какви били новините: във вестник "Правда": "На полско-китайската граница вчера нямаше инциденти"; в "Ню Йорк Таймс": "Колхозът Ленин в щата Невада изпълни годишния си план с шест месеца предскрочно"; в "Работническо дело": "На Осемдесет и шестия конгрес на БКП за генерален секретар с пълно единодушие беше преизбран другарят Тодор Живков".
В една едностайна и понаклоненa на запад към Европейският Съюз къща, насред квартал Фикултето дето се стига с риксо чифторката до него, седи един циганин на стол до празна маса и си порка мастика „Пещера” , ама не на кристали и за него не е сезона на дините в момента. На другият край на стаята до пушеща печка модел „Циганска любов” разрошена, „бушонирана” по лицето и татуирана на гъза циганка бели един средно голям сварен картоф, днешният обяд на семейството. Между тях на пепеливият и мръсен под се търкаля едно сополиво, голо, мърляво и с издут от системно гладуване корем, цигане на видима възраст около 4 годинки и ревейки крещи на майка си:
- Дай ми да ям мааааа, на мама ти у ку*вата да е*а!!!
- Шъъът, да ни съм тъ чул друг път така дъ казвъш на майка си дъ казвъш – смъмрил го порканият циганин, баща му, поучително - тя ако беше ку*ва аз щех да се уженим за нея бе, мамати да е*а циганска!
Сподели