Седят трима мъже пред вратите на рая. Дошъл Свети Петър и им казал:
- Ще влезете в Рая само, ако сте преживели много.
Застанал първия пред него и му рекъл:
- Много ми казваха всички, че жена ми ми кръшка и аз реших да се преместим. Преместихме се ние на 24 етаж в един блок. Не я пусках да излиза никаде, но един ден си дойдох 1 ден по-рано от командировка и гледам в антрето мъжки обувки. Обиколих цялата къща и накрая го намерих да виси на ръце от парапета на терасата. Започнах да го удрям, ама той не пада, взех един чук и почнах да го бия и той падна, ама пак не умря спаси се в храстите. Тогава вече ми кипна взех хладилника и го хвърлих по него и тогава той умря, а аз получих инфаркт и умрях.
- Влез в Рая синко много си преживял - казал Свети Петър
Започнал да говори втория:
- Аз съм спортист. Живея на 25 етаж в един блок. Всяка сутрин спортувам на балкона, но една сутрин ми прилуша и паднах от терасата. За щастие се хванах за парапета на долния етаж. Тогава излезе един луд и започна да ме удря първо с ръце, а после и с чук и аз паднах, но в храстите пред блока. Тъкмо се свестих и един хладилник падна върху мен и аз умрях.
- И ти много си преживял на тоя свят. Хайде влез в Рая.
- А аз, Свети Петре, бях в хладилника.....
Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника,
и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена,
а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника
и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...
Студент е на изпит по логика. Професорът го извиква и го пита:
- На самолет има 500 тухли. Ако падне една, колко остават?
Студентът:
- 499.
Професорът:
- Вярно! А с колко стъпки ще вкараш слон в хладилник?
Студентът:
- С три - отваряш хладилника, пъхаш слона, затваряш хладилника.
Професорът:
- Вярно! А с колко стъпки ще вкараш жираф в хладилник?
Студентът:
- С четири - отваряш хладилника, вадиш слона, пъхаш жирафа, затваряш хладилника.
Професорът:
- Вярно! На рождения ден на лъва са отишли всички. Кой не е?
Студентът:
- Жирафът. Той още е в хладилника.
Професорът:
- Вярно! Баба иска да прекоси блато с крокодили. Там има ли крокодили?
Студентът:
- Не, защото всички са на рождения ден на лъва.
Професорът
- Вярно! Бабата тръгва да прекосява езерото, но умира от какво?
Студентът:
- Ами потънала е.
Професорът:
- Не позна! Помниш тухлата от първи въпрос?
В един хладилник са наредени едно до друго десет яйца. Първото смушква
второто:
- Оня, десетият, никак не ми харесва! Никаква корпоративна култура няма. Чист пънкар! Гледай го как се самоизтъква! Я му предай на тоя х-й сплескан, че ние тук сме екип, и не търпим индивидуалисти!
Вторият на третия:
- Първият ме помоли да предам, че десетият се дели от екипа. А ние сме сплотен колектив, един за всички, всички за един!
Третият - на четвъртия, четвъртият - на петия, петият - на шестия, шестият - на седмия, седмият - на осмия...
Осмият на деветия:
- Я, колега, кажи на оня рошавия, че ние всички трябва да се държим заедно!
Деветият на десетия, побутвайки го:
- Знаеш ли какво, приятелче... Ти не се вписваш в екипа. Ние тук имаме корпоративен дух, тийм-билдинг, тъй да се каже... Като едно семейство
сме... Ние сме корпорация... Трябва да се държим заедно...
Десетият:
- Колко! Пъти! Да ви повтарям! АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ
КИВИИИИИ!!!
Отива гъзар да си купува последен модел BMW:
- Искам го с всички възможни екстри – да няма нещо което да липсва!
Насложили му всички екстри, той оставил балата с парите и подкарал бавареца по улиците да се вози. След няколко пресечки спрял на светофар. До него спряло едно трабантче с тъмни джамове. Джама плавно се свалил, от вътре се показал един чичка и се провикнал:
- Извинявай колега, дай да разменим по една фанта с твоя хладилник че моя нещо се е изключил да се размразява?
Гъзара побеснял, обърнал обратно и право в магазина:
- Абе аз на вас казах ли ви ВСИЧКИ екстри?!? Защо НЯМАМ хладилник???
- Извинете господине, веднага ще поправим пропуска, много съжаляваме.
Сложили му хладилника, доплатил си и пак подкарал бавареца по улиците. След известно време спрял на друг светофар. До него – хоп – същото трабантче. Пада джама и чичката отвътре протяга един хамбургер и му вика:
- Колега дай да притопля сандвича че моята микровълнова нещо се е скапала, а?
Гъзара вече извън кожата си объща с мръсна газ и право в магазина:
- Е сега ви избих...
- Много се извиняваме...
Вече с микровълнова се поуспокоил и пак тръгнал да се вози. По едно време гледа трабантчето с тъмните джамове спряло до една спирка. Гъзара паркирал до трабантчето, свалил си джама и почукал по стъклото на трабанта – нищо. Почукал втори път по-силно – нищо. Ударил два пъти с юмрук – в този момент тъмния джам на трабнтчето плавно се спуснал, отвътре се показал чичката с мокра глава и хавлия на врата:
- А, ти ли си, извинявай бях в банята и не съм те чул...
Баба Меца си купила хладилник, ама нямала кой да й помогне да го качи, нали живеела на последния етаж на кооперацията. Мъчила се, мъчила се, стигнала до 2-рия етаж и гледа Кумчо Вълчо слиза по стълбите.
- Куме, ще ми помогнеш ли да качим хладилника?
- Не мога, Бабо Мецо, бързам, влака за Тилилейската гора гоня.
Продължила Баба Меца да катери по стълбите и гледа на 5-я етаж Кума Лиса да слиза.
- Кумице, ще ми помогнеш ли с хладилника.
- Не мога, Бабо Мецо, гоня самолета за през девет планини в десета.
Продължила Баба Меца и на 8-мия етаж, вече съвсем изморена, гледа Зайо Байо съвсем безгрижно да слиза, свирукайки си и гризейки морков.
- Зайко, ще ми помогнеш ли с хладилника?
- Не мога, Бабо Мецо.
- И ти ли гониш влак?
- Не, бе, ама имам една страшна венерическа болест и тя ми пречи.
- Кво ти е, Зайо, да не е сифилис? - притеснила се Баба Меца.
- Абе боли ме х*я за твоя хладилник!
На една жена мъжът й бил в командировка и тя си извикала двамата любовници. Добре, обаче мъжът се прибрал по-рано и двамата любовници се скрили - единият в хладилника, другият се провиснал от терасата. Влиза мъжът и гледа ръце се хванали за парапета на терасата. Усетил нашият човек каква е работата, замерил го с хладилника, убил и двамата любовници, но от напрежението получил инфаркт и умрял.
Застанали тримата мъже пред врата на Рая и Свети Петър им казал:
- Сега кажете по какъв начин умряхте. Този, който не е имал вина ще влезне в Рая, а другите отиват в Ада.
Започнал мъжа:
- Ми прибирам се аз и гледам някакъв гол мъж виси от терасата. Викам си това е любовника на жена ми и го замерих с хладилника. От напрежението получих инфаркт и ето ме тук .
Свети Петър го пуснал в Рая. Продължил първият любовник :
- Аз, както си простирах дрехите и залитнах, и паднах надолу, хванах се за един парапет и изведнъж гледам как някой ме замеря с хладилник.
Свети Петър пусна и него в Рая. Продължил вторият любовник :
- Ми аз, както си седя в хладилника и изведнъж усещам, че летя...
Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника - и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена, а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. - И нея сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз спокойно в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя......
Мразя този живот!

Въпреки, че съм само на 5 години - търпях доста дълго. Накря реших да свърша със себе си и се нагълтах с карамелени бонбони. Защо ли ме спасиха?!
Иде ми да крещя, да полудея, като гледам как са тероризирани децата днес. Ние живеем в свят, който е истински АД. Уолт Дисни, шарени картинки, зайчета, сърнета, пълни със сълзи очи. Барби-Булка, Кен събира цветя... мразя всичко това!!!
Искам да произвеждат за децата Барби скин-хед с бронетранспортьор, комплект железни вериги за побой и специални игли за татуиране. Искам Кен Чикатило с миниатюрен хладилник за главите на жертвите. Искам пчеличката Мая да стане зла оса, която прави медец от хероин, Мики Маус да Умре от СПИН. Зайченцето Бяло-ми*етчия на "Централна гара". Костенурките Нинджа са психопати.
Не ни залъгвайте с глупости. НИЕ ЗНАЕМ КАКВА Е ИСТИНАТА!!!
Робин Худ е пед*фил. Спящата красавица е в алкохолен дилириум. Хензел и Гретел са родили Червената Шапчица с кревосмешение. Седемте козлета изядоха майка си. Пепеляшка продава кокаин на сестрите си. Палечка е травестит. Малката русалка откъсна главата на грозното Пате...
ДОБЪР ДЕН ЖИВОТ, ПЛЮЯ НА ВСИЧКО ДРУГО!!!