20 Признака, че сте от Провинцията
1. За вас “МакДоналдс” е скъп ресторант с вкусна храна и изискано обслужване.
2. Считате 100 долара на месец за висока заплата.
3. Повече от всичко на света мразите софиянците. Най-често се обръщате към тях със “селяни”.
4. “Москвич” – това е добър автомобил, а “Жигули” – истинска лимузина!
5. Ходите на вилата не за да почивате, а за да работите.
6. Купувате си битова техника от световно известните марки “Sonie”, “Panasonix” и “Pieonnear”, както и дрехи на най-добрите световни производители “Badidas”, “Naik” и “Ribok”.
7. Симпатизирате едновременно и на царя, и на комунистите.
8. 300 грама ракия на ден – за вас това не е алкохолизъм, а просто в реда на нещата.
9. Вместо “Извинете”, казвате “Опааа!”.
10. Любимият ви хипер-маркет е “Илиянци”, а ЦУМ – нещо като къща-музей.
11. Качвате се с подскок на ескалатора.
12. Настръхвате от вълнение в метрото.
13. Където и да отивате – минавате през гарата, защото ви е страх да използвате непроверени маршрути.
14. “Интернет клуб” ви звучи като публичен дом.
15. Когато ви кажат “кликни” – клякате.
16. Бързо се сближавате с шофьорите от “Градския транспорт”, тъй като само те слушат вашата музика.
17. 20 лева за такси до Центъра ви звучи нормално.
18. Отнасяте се врaждебно към банкомати и врати с фото-клетка.
19. Дънки, комбинирани с хавайка е последния писък на модата.
20. Докато пиете кафе във Виенската сладкарница – тайно набирате собствения си мобилен телефон. Вдигате след края на мелодията и провеждате кратък, но шумен разговор.
_________________
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Пазарджик.
- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето, удържал ти е за храна!
Жена непрекъснато купува храна за котки от един и същи магазин. Веднъж продавачът се разприказвал с нея и се оказало, че тя няма котка. С храната за котки, жената хранела съпруга си.
- Мъжът ви! Но, какво правите?!? Та той ще умре! - възкликнал продавачът.
След известно време жената спряла да посещава магазина. Един ден, разхождайки се по улицата, продавачът я среща. Жената е облечена в черно и на неговият въпрос, отговаря, че съпругът й е починал.
- Ами да, аз ви предупредих! Нали ви казах, че ще го отровите с тази храна за котки?
- Храната за котки, няма нищо общо със смъртта на съпруга ми! - отговаря жената. Той си счупи врата, докато се опитваше да си оближе гърба...
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Пазарджик.
- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето - удържал ти е за храна!
Лъвът в софийската зоологическа градина умрял и изпратили един самолет да докара друг лъв от Африка. Взели един лъв в клетка и го карат за София, но на връщане самолета се развалил и кацнали в пустинята да го оправят. Минали един, втори, трети ден, а на лъва определената дажба храна свършила. Той търпял, търпял, не можал да стои гладен, разбил клетката, видял механика и му казал:
- Ще те ям.
А механика му казал:
- Ако се развали самолета, няма кой да го направи и ти пак..
Минал по-напред, видял пилота:
- Ще те ям.
- Ако ме изядеш като няма кой да кара самолета пак долу...
Оклюмал се лъва, тръгнал обратно към клетката, но срещу него се задала стюардесата наперена. Лъва казал:
- Охо, поне теб мога да изям.
А тя му отговорила:
- Ако искаш теб да те еб*т тия двамата до София яж ме.
Ти притежаваш вътрешна сила, ако:
...можеш да започнеш деня без кофеин,
...можеш да хапнеш добре без таблетки,
...можеш да бъдеш приветлив, независимо от болести и болка,
...можеш да не занимаваш хората с твоите болки и проблеми,
...можеш всеки ден да ядеш една й съща храна и да си благодарен за това,
...можеш да разбереш, ако любимия човек не е до теб,
...можеш без обида да приемаш упреци и критики,
...можеш да не обръщаш внимание на глупостта на приятели,
...можеш еднакво да се отнасяш и с бедни и с богати,
...можеш да издържаш на стреса и без лекарства,
...можеш да отпочиваш и без пиене,
...можеш да заспиш без приспивателно,
Е, можеш ли всичко това? Значи ти си куче!
Телефонен разговор с любимата: - Алооо, кажи, Норо. - Събудих ли те, меченце? - Да. - Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно. - Добре. - Хайде спинкай си, няма да те занимавам... само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е? - Не. - Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия? - Ще пусна пералнята. - Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата (ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли? - Да. - Лъжеш. - Да. - Кога ми е рожденият ден? - Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство. - Мразя те. - И аз. - Какво и ти!? - Обичам те. - Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен! - Мисля си. - Кога? - Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите. - И какво по-точно? - Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях. - Много смешно – идиот. Едвам те понасям. - И аз. - Какво и ти!? - Обичам те. - Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката. - Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи. - Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб. - И аз. - Между другото ми дойде. - Пак ли? - Да. - Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре? - Нищо не пречи да пробваш! - Добре. - Айде изчезни... после ще ти се обадя... и без това днес не ми се говори...
Сподели