Щрунци
На мама поета съм :))
Добро утро, хаймани...
Искам да ви поздравя с нещо мнооого хубаво. Сам си го написах за себе си. Само не ми казвайте, че съм го преписал от някъде. Още се сърдя на едни приятели, които ми оспориха авторството на "Илиада", а да не говорим, че според същите (уж приятели) стихотворението "Вяра" било на
Вапцаров... Но вижте:
Щрунци*
Кой хлопа в този късен час? **
Аз хлопам - каза Щрунци.
Върви си, всички спят у нас!
Не всички - каза Щрунци.***
Не зная как си се решил...
Реших се - каза Щрунци.
Ти май си нещо наумил?
Май нещо - каза Щрунци.****
При тебе ако дойда вън...
Ела де - каза Щрунци.
Нощта ще минеме без сън.
Ще минем - каза Щрунци. *****
При мен да дойдеш, току виж...
Да дойда - каза Щрунци.
До утре ти ще престоиш.
До утре - каза Щрунци.
Веднъж да минеш моя праг...
Да мина - каза Щрунци.
И утре, знам, ще хлопаш пак.
Ще хлопам - каза Щрунци. ******
Ще ти отворя, ала чуй...
Отваряй! - каза Щрунци.
И дума никому за туй.
Ни дума - каза Щрунци *******
* - Това не е забележка, а просто карамфил зад ухото
** - Как кой, бе? Заради нея се вдигнах чак до Пазарджик, а сега кой?
Два месеца си говорихме по ICQ, a сега "Кой?"
*** - Тук литературният герой се чуди защо интернет увеличава нещата,
т.е. как 175/53 на живо се оказват 165/55, и защо "естествено руса"-та в
интернет на живо е с черни корени...
**** - Аз ли съм си наумил??? Елате ми вижте хисторито - тонове с*кс...
и все тя напираше, а сега?
***** - Тук литературният герой си държи пръстите на калъч зад гърба.
****** - Но едва ли теб.
******* - Това не се брои за дума, никъде не пише ник и ICQ#
И от такива случаи е дошъл лафът "Друг път толкоз път за един път? Никой
път!
Ловец отива на лов и застрелва една мечка,в същото време някои го тупа по рамато, обръща се той и кво да види голям мечок.
- Уби сестра ми, кажи сега какво да те правя - да те е*а, или да те ям.
Срам не срам, по-добре е*ан, ама жив, си казал ловеца.
- Ще ме еб*ш.
Нае*ал го мечока и ловеца брал голям срам, не можал да спи цяла вечер, постояно си повтарял.
- Ще я гръмна таз мечка.
Отишъл да търси мечката. Дебнал, дебнал и бум.
- Ей сега ти е*ах майката.
Още не изговорил тез слова и някои го потупва. Обръща се той и.....същия мечок.
- Уби брат ми, сега да те ям, или да те е*а.
Срам не срам.
- Ще ме еб*ш.
Прибрал се ловеца опозорен и е*ан. Цяла вечер санувал кошмари. Тоз път се заклел, че ще гръмне мечока. Вървял, дебнел - хоп мечка и пат.
- Ей тоз път аз ще е*а, може да е мъртва, ама ще си отмъстя.
Отново някой го тупа по рамато, обръща се и същия мечок.
- Не мога да разбера, ти ловец ли си, или пед*рас.
Шеф се кара на подчинен:
- Колко може да се безделничи?! Кога ще почнете да работите? Постоянно ви виждам с някоя жена, или сте навън за по цигара някоя колежка, или на сладки приказки със счетоводителката, или се закачате със секретарката ми…А дойде ли нова служителка, веднага й се лепвате, по цял ден флиртувате с нея, докато не я вкарате в леглото, а тя после напуска! Пет пъти сте били женен вече, а все ви е малко! Не разбирам, какво намират жените толкова във вас?!? Ходете да работите най-после, Сладкохуев!
Учителката попитала в час:
- Ученици, може ли да ми каже какво е факт и какво е парадокс?
Иванчо вдигнал ръка:
- Факт е гопожо, че х*я като се надърви, става като кокал, а парадокс е, че вътре кокал няма . . .
- Марш навън, друго освен глупости не можеш да ръсиш! - показала му вратата учителката.
Иванчо излязъл в коридора, където се сблъскал с директора.
- Иване, какво пак си се провинил? - попитал бащински директорът.
- Ами, г-н Директор, учителката попита какво е факт и какво е парадокс, аз и отговорих, а тя ме изгони. . .
- Сигурно не си знаел момчето ми, я ми кажи на мене, какво е факт, какво е парадокс?
- Ами факт е, че п*тката е винаги мокра, а парадоксът, е че никога не мухлясва.
Засмял се директорът и понеже отдавна имал мераци да изчука въпросната учителка, решил да пофлиртува с нея.
- Иване, ти си прав, хайде да влезем вътре и да кажеш пред мен на учителката си, какво е факт и какво е парадокс.
Влезли вътре, а директорът се обърнал към сексапилната учителка:
- Госпожо Дамянова, Иван много добре знае отговор на въпроса Ви, питайте го и ще се уверите.
- Добре! - отвърнала тя - Но без глупости, искам да ми дадеш хубав пример!
- Ами факта госпожо е, че Земята е кръгла! - подел Иванчо.
- Браво, Иване! - зарадвала се даскалицата - Виждаш ли, че можеш, а какъв е парадоксът на кръглата земя?
- Ами парадоксът е, че хората винаги ще намерят едно ъгълче да се на**ат.
Сподели