Как Свети Онуфрий е станал светия:
Дядо Боже и Дяволът си цокат бира, усукват спагетки горе на небето и гледат какво става на земята. А, там Онуфрий предан на Господа до дупка, отшелничи в една пещера. И грам не съгрешава, ама грам!
Дядо Боже разчустван се хвали на Дявола:
- Погледни го, бе! За нищо не света няма да ми изневери!
А, Дявола:
- Ти си мислиш. За три дни ще го накарам да съгреши. Ха на бас!
Сключили баса (историята мълчи за залога) и на другия ден в два часа следобед, в най - голямата жега пред пещерата на Онуфрий се появява чаша с Пилзен - леко запотена. Обаче Онуфрий се прекръства и със силно трепереща ръка хваща чашата и я изсипва на земята.
На другия ден Дявола става рано сутринта и собственоръчно опича агне. Отново обаче Онуфрий е на висота и вместо да похапне крехко агнешко го раздава на бедните...
Ядосал се Дявола и на третия ден се престорил на неотразимо красива, неземно-нежна, свенливо-перверзна млада жена.
И тоя път Онуфрий не издържал и му го отпрал (изотзад).
Веднага след това Дявола отърчал при Бога и какво да види - Господ много доволен се смее и дъх не може да си поеме, а като се освестил казал:
- Аз тоя Онуфрий ще го направя светия!
- Защо бе, нали съгреши? - попитал Дявола.
- Е, как да не го направя? Аз тебе цял живот те дебна да те е*на, а Онуфрий за три дни успя!
Иван бил женен, но имал голям мерак на малката си балдъзка Йовка... Чудел се как да й посегне, че то не било редно, а и било голема грехота.. но и мерака му бил много силен...
В селската кръчма всяка вечер се събирали попа, даскала и кмета... Те, като елита на селото, бистрели на винце и ракийка политиката... и решавали проблемите на селото...
Обаче Иван бил голям хитрец... Една вечер си намазал с катран лицето... турил си рогата от коча, дето го заклал миналата зима... и почукал късно посред нощ на прозореца на даскала.
- Даскале, даскалеее, аз съм Сатаната! Ако Иван не оноди малката си балдъзка Йовка, ще има голем мор за целото село...
И така три пъти през тази нощ тропал на прозореца на даскала... и му говорел като Сатаната...
На другият ден в кръчмата даскала, недоспал и изплашен, разказал на попа и кмета за случката:
- Попе, ти си божи човек. Нощеска при мен дойде Сатаната и ми каза, че ако Иван не оноди малката си балдъзка Йовка, ще има голем мор за целото село...
Попа му рекъл:
- Даскале, ти си учен човек. Снощи тъй са беше накълвал с онази пивка ракия, че и Св.Петър може да ти се е привидял.
Иван бил на съседна маса и дочул разговора... Вечерта пак се дегизирал... но този път отишъл при кмета:
- Кмете, кметеее, аз съм Сатаната! Ако Иван не оноде малката си балдъзка Йовка, голем мор ще затрие целото село!
И така три пъти му тропал на прозореца...
На следващата вечер кмета, изплашен и треперещ, споделил с попа и даскала за случката :
- Попе, и на мен снощи ми се яви Сатаната... Каза, че ако Иван не прасне малката си балдъзка Йовка, голем мор щял да налегне целото село... Какво ще правим, а?
Попа:
- Кмете, от блажкото ще да е... То тия мазни пържоли, дето ги яде снощи, тъй действат тежко на стомаха... че човек сънува кошмари...
Иван пак дочул разговора... и вечерта посетил дегизиран и попа... Три пъти му тропал на прозореца... и три пъти му казвал, че е Сатаната, и ако Иван не оноде малката си балдъзка, голям мор ще споходи целото село.
На другият ден... още по обяд... попа събрал кмета и даскала в кръчмата... и с треперещ глас, озъртайки се да не го че някой друг, им казал:
- И на мен снощи ми се яви Сатаната. Боже, опази нас грешните! - прекръстил се той. - Да вземем да направим нещо,а? То иначе е грехота. Боже, опази нас грешните! - и пак се прекръстил.
- Да отидем да говорим с бащата на момичето и братята й... Поне наполовина Иван да й го оноди... та барем половината село да спасим... Боже, опази нас грешните! - и пак се прекръстил.
Отишли тримата при бащата на момичето да му кажат за случката... а и за да спасят селото от мор.
Попа почнал да говори на бащата на балдъзката:
- Бат Любене, голямо зло е надвиснало над селото ни... Ей го на, Сатаната, три нощи поред се яви и на трима ни... и ни каза, че ако Йовка не даде на батя си Иван, голем мор ще споходи и затрие целото село... Боже, опази ни! Може да е грехота, но барем нека Йовка да даде на батя си поне наполовина да й го оноди... че барем да спасим половината село.
В същото време Йовка слушала зад вратата в другата стая... и като чула, излязла... и нервно тропнала с крак:
- Ааа, таа нЕма да я бъде!!! Или целио кат' на кака... или мор за цяло село!!!