Из протоколи за ПТП
"Пешеходецът ме блъсна и падна под автомобила."
"Като се връщах, уцелих друга къща и се блъснах в дърво, което не ми принадлежеше."
"Другата кола се сблъска с моята, без да предупреди за намеренията си."
"Мислех, че прозорецът ми е отворен, но се оказа затворен, когато пъхнах главата си през него."
"Сблъсках се със спрял камион, който идваше отсреща."
"Един камион влезе на заден ход през предното ми стъкло и удари жена ми по главата."
"Този човек беше едновременно навсякъде по платното. Трябваше няколко пъти да лавирам, преди да го блъсна."
"Ударих телефонната будка, докато се опитвах да убия една муха в колата, която ме тормозеше."
"Шофирах от 40 години, когато заспах на волана и така се стигна до катастрофата."
"Отивах на лекар с проблеми в задния ход, когато коляновият ми вал отказа и бях принуден да катастрофирам."
"Като наближавах кръстовището, внезапно се появи знак на такова място, където никога не е имало знак "Стоп". Не можах да спра навреме, за да избягна сблъсъка."
"Бутнах пешеходеца на заден ход, защото не исках да ударя предната броня."
"Автомобилът ми беше законно паркиран, когато блъсна на заден ход другата кола."
"Невидима кола се появи от пустошта, удари автомобила ми и изчезна отново."
"Казах на полицията, че не съм ранен, но когато свалих шапката си, установих, че имам счупен череп."
"Сигурен бях, че старецът никога няма да стигне до отсрещния тротоар, когато колата ми го застигна и го блъсна."
"Пешеходецът не знаеше в каква посока да поеме, така че аз минах през него."
В понеделник Иванчо закъснява за първият час. Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
- Иванчо ти пак ли се успа?
- Не, госпожо. Имах работа.
- Каква работа бе Иванчо? Какво прави събота и неделя, че не можа да я свършиш?
- Ами Госпожо, ходихме си на село да вадим картофи. Натоварехме 10 касети с картофи на задната седалка и баща ми реши да ме учи да карам кола. Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки... и карам си аз и зад мене тир. По едно време светофара светва червено. Трябва да спра а не зная как. Питам тате и той казва - Скачай на спирачката. И аз така и направих! Скочих на спирачката, колата спря и угасна даже, но по лошото бе че тира се удари в нас и се обърна.
- И какво от това Иванчо?
- Ами как какво Госпожо?! Първо от задната седалка всички картофи "дойдоха" на предната, при удара с тира колата ни фръкна и се обърна, картофите се разпиляха и другата злина беше че тира беше с кивита.
- И какво от това Иванчо? - пита изнервена учителката.
- Ами обадихме се на мама да и съобщя за инцидента, и тя каза без картофите да не се прибираме, че те и трябвали да ги продаде и да си купела зимно палто. Е, Госпожо, как се търсят 200 кг. картофи в 15 тона кивита?
Асан, който вече 10 година работи в един завод, един ден решава да отиде да си изпроси по-висока заплата. Почуква настойчиво на вратата на шефа, отваря и поглежда плашливо. Шефът го поканва:
- Кажи Асане, какво има?
- Ми то сега бате, роди ми се 12-то цигле и немоа ги изхранвам мрут от глад, айде бате, качи ми заплатата там със 50% колко са за тебе, нищо работа.
- Добре, нямаш проблем, но първо трябва да познаеш кой е този по средата (посочил средния портрет на стената, на първия бил Васил Левски, на средния Христо Ботев, а на последния Иван Вазов).
- Абе бате, тоз първия вчера се напихме с него в кръчмата, последния от нащо село, миналата година изяде селския коч, ама тоз по средата не е от нащо село...
Шефът го погледнал и му прошепнал:
- Асане, много еб*ш, малко четеш, няма да ти дигна заплатата.
Асан се разочаровал и се заканил. На следващия ден пак се чука на вратата и пак Асан влиза.
- Шефе и аз имам една загадка като твойта (вади снимка от вътрешния джоб) познай кой е тоз на снимката.
- Де да го знам някакъв пич дето се е облегнал на тир, не го познавам.
- Шефе, много четеш, малко еб*ш, това е любовника на жена ти от 2 години.