Седи си един каубой в бара и си порка. Към него се приближава млада дама и завързва разговор:
- С какво се занимаваш? - пита дамата.
- Ами виж сега - аз съм каубой. Цял живот съм бил каубой, баща ми, дядо ми, изобщо всички мъже в нашият род са били каубои. А ти каква си?
- А, ами аз съм лесб*йка. Сутрин като стана, си мисля за жени. Докато се мия в банята, пак си мисля за жени, като ям - мисля си за жени, пазарувам - пак си мисля за жени. Абе изобщо през цялото време си мисля за жени.
Каубоят кимнал разбиращо и дамата си заминала. След известно време до него сяда друга млада жена, и отново му задава въпроса какъв е и с какво се занимава.
- Ами, как да ти кажа - отвърнал каубоят - аз досега си мислех, че съм каубой, ама преди малко разбрах, че всъщност цял живот съм бил лесб*йка.
Седи си един каубой в бара и си порка. Към него се приближава млада дама и завързва разговор:
- С какво се занимаваш? - пита дамата.
- Ами виж сега - аз съм каубой. Цял живот съм бил каубой, баща ми е бил каубой, дядо ми е бил каубой, и изобщо всички мъже в нашият род са били каубои. А ти каква си?
- А, ами аз съм лесб*йка. Сутрин като стана, си мисля за жени. Докато се мия в банята, пак си мисля за жени, като ям - мисля си за жени, пазарувам - пак си мисля за жени. Абе изобщо през цялото време си мисля за жени.
Каубоят кимнал разбиращо и дамата си заминала. След известно време до него сяда друга млада жена, и отново му задава въпроса какъв е и с какво се занимава.
- Ами, как да ти кажа - отвърнал каубоят - аз досега си мислех, че съм каубой, ама преди малко разбрах, че всъщност цял живот съм бил лесб*йка.
Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема:
- Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото.
Вторият каубой подема:
- Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване.
Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с х*я си.
Двама каубои яздят през прерията. Изведнъж чуват женски глас, който вика за помощ. Приближили се и гледат за един кактус завързано младо, красиво момиче и то им казва:
- Момчета отвържете ме, моля ви!
- А ти как ще ни платиш?
- В натура...
- Джо, трябва ли ти натура?
- Не.
- Да вървим тогава...
След малко.
- Слушай, Бил, а какво е това натура?
- Представа нямам...
- Да се върнем да попитаме.
Върнали се.
- Ей, момиче, а каква е тая натура?
- Ами, вие ще ме отвържете, ще идем зад кактуса, там аз ще си сваля сутиена, гащите...
- Джо, сутиен трябва ли ти?..
Тексас. Преди около 150 години. Безоблачна нощ в прерията. Около лагерен огън седят трима каубои, боба къкри в котлето, а те докато го чакат си разговарят дружески. За какво могат да разговарят каубои освен да се хвалят и да разказват истории за мъжеството си. Първият казал:
- Пичове, нямате си ни най-малка представа какво кораво копеле съм аз. Железни нерви и безпощаден мерник. Оня ден както си яздя в прерията съм се замислил и по едно време гледам, че съм навлязъл в средата на стадо бизони и положението никак не е розово защото водача - най-големия бизон (към 3 тона мускулна маса) ме гледа на кръв от 200 метра и рие в земята. Не ми мигна окото, естествено. Скачам аз от коня и почвам да гледам бизона предизвикателно. Оня само това и чакаше, засили се срещу мен като два парни локомотива сиамски близнаци. 100 метра - аз не мърдам. 80 метра - мускулче на лицето ми дори не трепва. 50 метра - окото ми не мигва. 20 метра - гледам си часовника. 5-4-3-2-1 метър - вадя Колта и го застрелвам между очите.
Зацъкали другите двама корави каубои с език. Втория мъжага се поокашлял и започнал:
- Братле, ти си изрод безспорно, но пред мен си като 15 годишен фарфалак с току набол мъх над горната устна. Преди ден, два влизам аз в някакъв непознат град. Прашен от дългото яздене, уморен, загорял и естествено жаден като бедуин в Сахара. Намирам първата кръчма, слизам, завързвам коня отпред, отупвам се криво-ляво и влизам в салона. Още преди да съм си поръчал установявам, че пианиста свири просто ужасно. Не издържах. Отивам до пианото вадя Колта и го застрелвам между очите. Да ама останалите в кръчмата - около 50 хъшлака хич не им хареса тая работа. Наскачаха на секундата като побеснели чакали. Аз обаче хич не се трогнах. Наобиколих ги да няма къде да бягат и бой, бой, бой...
Цъкнал с език първия каубой одобрително и нещо се поомълчали. Двамата разказвачи, естествено очаквали да чуят подобаваща история и от третия. Погледнали го въпросително. Той, обаче, мълчал. Само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с х*я си.
Сподели