Военно казармени умнотии:
Далеч съм от мисълта си.
Противогазът се поставя на лицевите части на лицето.
Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?
От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете - в едната баничка, в другата цигара!
(старшина от Благоевград)
На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат...
Дежурният по полк:
- Къде бяхте бе, редници?
- Ами до банята, взехме по един душ...
- Веднага да върнете душовете на мястото им!
Преподавателят:
- Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета.
- Не се получава, др. полковник!
- Аз така, приблизително...
(из задача във военно училище)
Старшината: проверете дали има дежурен по караула! Ако няма - изпратете още един! И всеки да затвори всичките прозорци!
Старшината: на бегом, и който тръгне последен е пед*раст. Аз съм след вас.
- Др. старшина, на чаршафа ми има дупка!
- Обърни го обратно и заспивай!
Hищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти...
(преподавател по военно обучение)
Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба аз ще се смея!
(преподавател по военно обучение)
...и да не виждам вечер хора да се разхождат и да светят!
Никой да не се качва на камионите, преди да са дошли!
Ей вие там тримцата, какво каре сте сформирали отзад?
СЪВРЕМЕННИЯТ МЪЖ: Харесвахме мъже в черно. Но вече туй не е модерно, че всичко мъжко полудя по свежи дрехи на цветя. При тези хубави одежди, как да не оскубеш вежди?! Дори за нужно се намира, ръце, крака да епилира. Преди се ваеха телата на двора, с правата лопата, цепеха дърва кубици... Но днес са модни алхимици - широки, силни в рамената... Но как ли ги държат краката?! В казармата държаха пушки, сега не сменят даже крушки. В строя днес не маршируват, парцалки в мола-а пазаруват. И макар да са с бради, очаквам някой да роди... Спасете ни от тази карма, ВЪРНЕТЕ РОДНАТА КАЗАРМА!
В гарнизонното градче, капитанът слага сина си да спи.
- Не ми се спи, татко - капризничи синчето, - искам слончетата да потичат!
- Късно е вече, синко, лягай да спиш.
- Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам!
- Ох, какво да правя с теб! - въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение:
- Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
Жена седи до леглото на умиращия си съпруг. Той ѝ казал:
- Ваня, спомняш ли си, когато ме взеха в казармата, ти беше с мен?
- Да, скъпи!
- Спомняш ли си като ме уволниха от работа и след това няколко години не можех да си намеря нова, а ти беше с мен?
- Разбира се, скъпи!
- Спомняш ли си когато ме блъсна кола и бях в болница почти три години? Тогава ти пак беше с мен, нали?
Жената, насълзена, отгворила:
- Да, съкровище мое!
- И сега, като умирам, ти пак стоиш до мен...
Жената започнала да плаче. В този момент съпругът казал:
- Ваня, аз си мисля, че най-вероятно ти ми носиш неприятности!
Сподели